Добрата боза трябва да е много гъста и ясно да се усеща дъхът на зърно, казват майсторите. Как се прави боза по традиционна радомирска рецепта - това ще видят гостите на град Радомир на колоритния празник, посветен на пшеничната напитка. Той се провежда на 14 октомври под надслов „С боза, гозба и песен“.
В началото на миналия век Радомир е бил център на бозаджийството, а славата на радомирската боза се е носела из цялата страна. Жителите на града усвоили занаята от албанците, за които казват, че са най-добрите майстори на сладката напитка от Балканите.
И тази година за празника отворя врати прочутата бозаджийница на албанеца Али Сербез, родоначалник на производството и търговията с боза в града. Ще оживее и старата градска чаршия, където изискани дами със слънчеви чадъри и ветрила, заедно с кавалерите си ще пият по една боза, ще пазаруват домашно произведени продукти и така ще възпроизведат атмосферата на пазара от началото на миналото столетие. Редом с бозата ще има демонстрации и по приготвянето на баклава. В допълнение - музейната експозиция в „Стойова къща“ дава възможност да се докоснем до старинните съдове и предмети, свързани с бозаджийския занаят.
В Радомир се намира и единственият в света паметник на бозаджията, който напомня на поколенията за местния майстор бай Илия. А рецептата за уникалната радомирската боза звучи просто: „прави се от просо, ако няма – от ечемичено или ръжено брашно. Изпича се, вари се 3 часа във вода, поставя се в корито от мура, слага се квас, престоява 8 часа и чудото става”.
Над 500 души от цялата страна се събират днес на националния фестивал " Някога... Когато хлябът имаше душа" в петричкото село Генерал Тодоров, съобщи кметът на населеното място Станислав Станков. Участие в четвъртото му издание са заявили и..
"Фолклорът е потребност за човека и тази потребност може би няма да изчезне току-така" , убедена е доц. д-р Наталия Рашкова – етнолог и фолклорист, университетски преподавател и изследовател с ярък принос в проучването на българския музикален..
Разказът за село Гостиля е едновременно пътуване във времето и среща с една малка католическа общност, успяла въпреки превратностите на историята, да запази своята идентичност и вяра. Селото се намира в Северозападна България и е един от..
Над 500 души от цялата страна се събират днес на националния фестивал " Някога... Когато хлябът имаше душа" в петричкото село Генерал Тодоров,..