Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Избори за местна власт 2023 г.

Дежа вю – „новодомци“ отново напират към урните

Снимка: pexels

В навечерието на местните избори отново се появяват съмнения за организирана документална вътрешна миграция на избиратели с цел да се повлияе на резултата от вота. Въпросното явление се повтаря на всички местни и парламентарни избори в България през последните години и дори си има термин – изборен туризъм. Институтът за развитие на публичната среда (ИРПС) отчете сериозен ръст на новорегистрирани жители в 13 български общини в периода от началото на годината до месец април, когато изтече срокът на т.нар. шестмесечна уседналост за право на вот.

Особено голям е напливът на "новодомци“ към малките населени места, където ще се избира кмет на кметство. Жителите на някои от тези села ненадейно са се увеличили с над 50% в първите 4 месеца на годината. Рекордьори в това отношение са общини като Невестино, Трекляно Макреш, Ново село и др.

Според закона, 100 жители на малко населено място могат да си изберат кмет. Правилата сега са същите, както при местните избори през 2015 г., когато в последните месеци преди да изтече срокът за уседналост, станахме свидетели на небивал прилив на новорегистрирани из цялата страна. "Защо това не се случи на местните избори през 2019-та? - пита реторично Ива Лазарова, ръководител на ИРПС и отговаря: “Защото тогава временно промениха закона и 350 души избираха кмет.“


Наистина, по-трудно е да докараш 200-300 фиктивни нови жители по документи в дадено село, отколкото 100-тина.

"Много малко избиратели са необходими при надпреварата за поста на кмет на малко кметство – казва Ива Лазарова. – Когато "новодомци“ се заселят в едно селце със 120 жители и броят им е огромен спрямо този на хората по постоянен адрес, тези идващи отвън гласове реално могат да променят резултатите от вота и да решат кой ще управлява населеното място в следващите 4 години. Нашата хипотеза е, че тези хора се прехвърлят от по-големите общински центрове към по-малките населени места. Защото, когато се премести от дадена община към някое село на нейна територия, освен че не губи правото си на вот за общински кмет и общински съвет, гласоподавателят печели право да гласува и за кмет на селото, в което се е регистрирал.“

Селският кмет има директна връзка с общинския кмет, който пък разпределя публичния ресурс и участва в европейските проекти. "Много по-лесно е общинският кмет да има директна връзка със селския кмет и да са си от една и съща партия, за да могат заедно да усвояват средствата по европроектите“ - казва Ива Лазарова. Законен ли е вътрешният изборен туризъм и има той ли отношение към купения вот?

"Трудно е да се докаже, че вътрешният изборен туризъм е престъпление срещу избирателните права. Например, могат да се назначат задължителни служебни проверки във всички общини, където има значителен ръст на регистрации по настоящ адрес и компетентните органи да проследят дали тези хора са получили някакъв стимул да се местят. Не бива да забравяме, че кметовете управляват територията на кметството, администрират услугите там, стопанисват общинската собственост и пр. Именно зад тези икономически фактори могат да се крият причините, поради които изборният туризъм в техните населени места се случва“ – казва в заключение Ива Лазарова.

Вижте още:

Снимки: БГНЕС, Институтът за развитие на публичната среда

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

България днес - 23 май 2024 г.

В „България днес“ на 23 май правим обзор на най-важното от случилото се на Балканите през изминалата седмица, разказваме как 24 май, Денят на българската азбука, просвета и култура, се отбелязва по света, за дискусия, посветена на паметта и..

публикувано на 23.05.24 в 19:00

Президентът и папата призоваха за спиране на кръвопролитията в Газа и Украйна

Президентът Румен Радев и водена от него българска делегация са на посещение във Ватикана, където те бяха приети на аудиенция от Негово Светейшество папа Франциск. Президентът и папа Франциск са се обединили около мнението, че най-голямото..

публикувано на 23.05.24 в 15:09
Костенурка на разходка в Осоговската планина

Отбелязваме Световния ден на костенурката

На 23 май отбелязваме Световния ден на костенурката – най-застрашената група гръбначни животни на земята. В България живеят само два от общо 58 вида сухоземни костенурки . Те са защитени от Закона за биологичното разнообразие и търговията с тях,..

публикувано на 23.05.24 в 12:59