Два основни въпроса белязаха първия тур на изборите за местна власт. Отмяната на машинното гласуване в навечерието на вота ще доведе ли до мобилизация на избирателите заради съмненията за опит да бъде подменен гласът им в последния момент? Ще се стигне ли до смяна на властта в големите градове и как това би се отразило на разпределението на силите на национално ниво?

Изборният ден започна с надеждите на избирателите. Гласовете им в областния град Видин в най-бедния български район:

"Гласувах с надеждата в този град малко повече млади хора да останат...  Ще гласувам и с бюлетина, и на машина – както решат...."

"Няма да гласувам, не ме убедиха, никой нищо не създава тук..."

"Надявам се да бъде по-добре, но нали се сещате за онази поговорка – вземаш го мънинко прасе, па не знаеш каква свиня ще изскочи."

Очакванията на видинчани звучат универсално във всяко населено място на страната ни:

"Да няма тази наркомания, да бъде всичко направено, да има бъдеще..."

"Чист град, хубави улици, спортни площадки и да не крадете, дами и господа!"

"Да има работа, защото градът ни обезлюдя. Да бъде честен, искрен, умен, отговорен, съвестен, с ценности... И креативен."

После дойдоха политиците – някои, за да позират усмихнати пред изборните урни, а други със сериозни послания за масово гласуване, за да се намали влиянието на изборните злоупотреби. Президентът Румен Радев акцентира върху нуждата от "спешно възстановяване на доверието в изборния процес". Въпреки това обаче избирателната активност в големите градове е по-скоро ниска – около 37% в столицата.

След обявяването на края на изборния ден думата получиха политолози, социолози, журналисти, които да анализират местния вот, проведен в условията на извънредни обстоятелства – отменен машинен вот в последния момент.

"Има неща, които трябва да отбележим – казва политологът Първан Симеонов, изпълнителен директор на "Галъп интернешънъл болкан". – Първо, доста солидно представяне на ПП-ДБ на фона на очакванията. Подозирам, че е сработил мобилизационен ефект от това, че беше махнато машинното гласуване. Второ, "Възраждане” може би трябва да изчака още едни избори, за да се обяви за втора политическа сила. Трето, Варна е симптоматичен пример за резултат, който показва силен протест, силно наказание. Вече няма разлика, на практика, между първия и втория кандидат и двамата (досегашният кмет Иван Портних – ГЕРБ, Благомир Коцев – ПП-ДБ – бел.ред.) могат да си разменят местата. И въпреки че навсякъде в страната наблюдавахме около или под активността на миналите избори, във Варна тя е чувствително над тази през 2019 г. Така че психологически вторият тур там ще изглежда драматично. И още един факт – като цяло тук-таме по-слабо представяне за ГЕРБ спрямо очакванията – разбира се, със силен кандидат в лицето на Костадин Димитров в Пловдив."

Експертът по комуникации и политически кампании Любомир Аламанов съсредоточава анализа си изцяло върху ситуацията в София. Според него убедителният водач за кмет след първия тур Васил Терзиев от ПП-ДБ е безспорна фигура най-вече сред младите, IT хората, занимаващите се със стартъпи, които не са така идеологизирани (предвид семейния му произход, свързан с Държавна сигурност-бел.авт.). Всички те, твърди анализаторът, са го видели в действие като успял човек, като помагащ на другите чрез своята безплатна академия да станат също толкова добри.

Що се отнася до кандидатурата на ГЕРБ – телевизионния журналист Антон Хекимян, засега на трето място, митологемата "Вземам много известен и аз го слагам и то се случва, не работи”, продължава Любомир Аламанов.

"Огромна грешка, човекът беше неподготвен и му личеше – казва още той. – Втората грешка беше, че не стана ясно Антон Хекимян наистина ли е критик на ГЕРБ. А и кампанията му се основаваше на това хем да не критикува предишната власт, хем по някакъв начин да каже, че ще направи нещо ново и различно, защото е ясно, че хората не харесват "ремонта на ремонта”. Той беше поставен в много странно положение и неслучайно не му се получаваха посланията. Той наистина нямаше какво да каже. На първия тур обаче има една малка изненада – кампанията на Ваня Григорова (втора според паралелното броене на Галъп – бел.ред.) беше много добра и тя успя да събере избиратели и от ГЕРБ, и от "Възраждане" с това, че се върна към стария корен на социалистическата пропаганда. Тя загърби странната идеология на Корнелия Нинова, свързана с антиджендърско говорене, християнска секта, изконни семейства и целият този хел, на който лидерът на БСП подложи партията последните години. Обещанието, което Ваня Григорова даваше навсякъде беше – вземаме всичко, национализираме го и ние се грижим за вас. Тя взе много гласове от "Възраждане" и патриотите с това, че тръгна на борба срещу концесиите и компаниите, а от избирателите на ГЕРБ, тъй като Бойко Борисов зави твърде много към Европа и елементът "бащицата, който се грижи за нас", сякаш го забравиха. Въобще успя да се позиционира като своеобразна майка на столицата, която ще се грижи за всички."

"Ако тя загуби искреност, ще загуби всичко" – казва политологът Андрей Райчев, гледайки към изключителния успех на Ваня Григорова, която успя да измести ГЕРБ от битката за столицата, след като партията на Бойко Борисов почти две десетилетия беше начело на столичния град. Кандидатът на лявото пространство за кмет на София Ваня Григорова обаче е ново лице за политиката (досега тя беше синдикален експерт) и това кара политологът да поставя въпросителни относно умението ѝ да "ухажва" два трудни за ухажване електората – на ГЕРБ и на "Възраждане", от което зависи успехът и на балотажа на 5 ноември.

Кметовете на населените места са лицата, за които българинът гласува по-скоро мажоритарно, но решаването на проблемите по места до голяма степен зависи от Общинските съвети, които определят какви да са правилата. В тях по правило влизат не много познати лица, които са част от партийни листи и съставът им се решава с първия тур на местния вот. Следователно изборите на 29 октомври формират състава на общинските съвети, който ще работи в следващите 4 години, независимо кой кмет бъде избран на балотажа. Именно това е и причината анализаторите да търсят връзка между вота на гражданите, евентуалните партийни партньорства по места и ефектът им върху "голямата сглобка" – правителството между ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ.

"Голямата сглобка ще реши малките" – посочи в интервю за БНР Андрей Райчев:

"Тази сглобка е мотивирана геополитически – тя се дължи не на ситуацията в България, а на ситуацията около България. А факторите, които я предизвикват и държат са войната в Украйна и не дай Боже разширяване на войната в Близкия изток. Това е важно за България, само така ние може да се стабилизираме вътрешно в такъв тежък момент. И в този смисъл мисля, че няма да развалят голямата сглобка, а щом е така – то не могат да си позволят кой знае какви конфликти в малките. Разбира се, много е различна ситуацията на различните места, но със сигурност виждам, че тези избори не се оказаха фатални за сглобката, или по-скоро Борисов и ДПС не смята да я развалят."

Как резултатите от местните избори ще се отразят на национално ниво и каква ще бъде съдбата на правителството, чиито участници бяха конкуренти в местния вот – анализира и експертът по политически комуникации Иво Инджов:

"Това правителство има нелоши цели, но въпросът е как те ще бъдат реализирани – казва той пред БНР-Радио София – Съдебната реформа е доникъде, реформата на прокуратурата също не се случва, има съмнения, че конституционната реформа, чиято сърцевина е пък съдебната реформа, ще бъде осакатена. Това обаче, което стана и с "Лукойл”, и с зачеркването на машинния вот показва, че Бойко Борисов и Делян Пеевски диктуват дневния ред на кабинета и имат все по-големи претенции за властови позиции. Казано на простонароден език, във всеки един момент те да дръпнат килимчето под краката на правителството и сглобката да се разпадне. Това най-вероятно ще се случи след ротацията през март и най-късно след евроизборите, за които ПП-ДБ трябва да си направят много сериозен анализ с оглед случилото се на местните избори. Защото те вземат София, може би и Варна, но при ниска избирателна активност това не е показател, че могат да бъдат носител на надеждата и волята за промяна на една немалка част от обществото.”

И докато умуваме какво да бъде поведението ни на втория тур следващата неделя, Върховният административен съд ще трябва да се произнесе по жалбата на ПП-ДБ срещу решението на ЦИК да отмени машинното гласуване на местния вот. Възможно е машините скоропостижно да бъдат върнати или пък да ескалира гражданското недоволство, за което подсказа масовия протест пред избирателната комисия в събота в защита на всеки глас.

Текст: Диана Цанкова (по интервюта на Диана Янкулова от програма "Хоризонт” и на Лъчезар Христов от Радио "София” на БНР)

Снимки: БГНЕС, БТА, БНР