Един от най-тачените есенни неподвижни християнски празници е Архангеловден, посветен на свети Архангел Михаил и архангелите Гавриил, Рафаил, Уриил, Салатиил, Йехудиил и Варахиил.
В православната традиция отбелязваме техния ден на 8 ноември, като Събор на св. Архангел Михаил, предводител на небесното войнство и безплътните ангелски йерархии, победили силите на мрака.
Според Църквата, ангелите са Божии вестители и изпълнители на Неговата воля. В православната иконопис те са изобразени в снежнобели одежди и с криле – символ на бързината, с която изпълняват Божиите заповеди и взимат дейно участие в спасението на човешките души. При кръщението си всеки християнин получава ангел-пазител, който го напътства и предпазва от злини.
В храмовете, изображението на св. Архангел Михаил, с копие в ръка, тъпчещ дявола с краката си, заема централно място, наред с иконите на Иисус Христос, Божията майка и Йоан Кръстител. Заради ключовото място, което заема в Небесната йерархия, той е считан за покровител на сражаващите се за справедлива кауза и защитник на всички християни от тъмните сили.
В близост до София и околните области, манастирите, посветени на св. Архангел Михаил са близо десетина. Сред тях е и Чекотинският, който се намира на около 15 километра от град Правец, над река Малък Искър.
Основан е в края на XII век и е свързан с историята на крепостта Боженишки Урвич, която се намира на 4 км. от него. През годините е бил разрушаван и възстановяван няколко пъти, а днес е действащ и привлича посетители с красивата си архитектура и забележителни стенописи.
Още интересни подробности за обителта научаваме от отец Михаил в интервю на Светлана Димитрова, поместено в публикацията ни Чекотинският манастир – пазител на българското слово и писменост.
Вижте още:
Съставила: Дарина Григорова
След големия господски празник Успение Богородично, Рождението на Божията Майка е на особена почит в България. Църквата ни го отбелязва на 8 септември, заедно с гръцката православна църква, а останалите поместни православни църкви почитат празника на..
Находките от археологическите разкопки на Козарева могила – селище от V хил. пр. пр.н.е., се превърнаха в истинска сензация още през 2014 година, когато за пръв път бяха представени пред широката публика. Сред изящните експонати се открояват..
На 6 септември 1885 г. България отново става единна държава. В интервю за Радио България професорът от Софийския университет "Св. Климент Охридски" Иван Илчев разказа за факторите, които са довели до Съединението, когато Княжество България и..
Ясно
Разкъсана облачност