Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Устието на река Камчия таи загадки на 7 000 години

7
Снимка: Национален исторически музей

Уникални находки излязоха наяве при изследване на акваторията между нос Килик и нос Иланджик северно от устието на р. Камчия. В миналото закътаните им заливи приютявали древните кораби по време на бушуващите бури в Черно море. Оказва се, че тази част на крайбрежието ни е осеяна с археологически паметници, в т.ч. могилни некрополи, древни селища и пр. Наблизо са открити следи от античната крепост Ерите, както и от древна крайпътна станция.

Екипът на експедицията

При подводна мултидисциплинарна експедиция тази есен, водолазен екип, ръководен от проф. Иван Христов, зам.-директор на НИМ, попада на поредица от любопитни открития. Най-ранната находка  е амфора от V в. пр. Хр., докарана чак от остров Хиос и оцеляла почти непокътната до наши дни. И още:

"Следват изключително интересни находки от римската епоха – казва проф. Иван Христов пред Радио България. – Тук моят късмет проработи още през септември, когато при много ниска видимост успях да открия калаен слитък с чиста проба 98% съдържание на калай от римската епоха

Античен слитък от калай

Това е първата подобна подводна находка по нашето Черноморие, а и честно казано и на сушата не знам да е откриван подобен. Най-близките паралели на този предмет, който тежи близо 5 кг и 400 г , са от района на Корнуел в Англия и то в пещ - топилня за калай. Най-вероятно става въпрос за едни и същи калъпи за отливане на тази рядка и скъпа суровина в античността. Калаят се използвал при направата на бронзови предмети, в т.ч. и за отсичане на бронзови монети. Той е транспортиран до нашите земи и по-точно до римските градове по нашето Черноморие именно с кораби."

Каменен ритуален съд -перирантерий

Археолозите попадат на още едно любопитно откритие - каменен перирантерий - древногръцки съд, използван в езическите култове като резервоар за светена вода. Той тежи 60 кг и е почти цялостно запазен. Открит е на малка дълбочина край нос Килик. Оказва се обаче, че в миналото на това място се разпростирала суша.

Изваждане на каменен ритуален съд

"Моята хипотеза е, че на този нос в античността е бил разположен някакъв храм - светилище, където са почитали морските богове – казва проф. Христов. – Мореплаватели, които са преминавали покрай този нос и този залив са извършвали определени жертвоприношения. Потвърждение за подобна хипотеза е откриването на половинка от каменен щок за класическа дървена котва. Този щок не е имал утилитарна функция, а е бил като символичен предмет, дар от мореплаватели, които са минавали покрай този нос."

Водолаз открива антична желязна котва

В малкия залив на нос Иланджик пък водолазният екип е локализирал потънал кораб от Османския период с отлично запазен дървен кил. Дали плавателният съд не се е разбил в трудно забележимите при буря плитчини? До самото устие на река Камчия геофизичните изследвания установили границите на малък остров, който впоследствие е абразирал. Интересното е, че той е отбелязан върху множество западноевропейски карти от периода 1452 г. – 1750 г., подобно на други острови, които в наши дни не съществуват. Според специалисти, през Средновековието морското равнище на Черно море е било по-ниско. Бреговата линия се е отличавала от съвременната, имало е по-малки и по-големи острови. Вероятно такъв е случаят с тайнствения остров пред устието на Камчия, наричан от местните "Камчийския камък".

Островът пред устието на р. Камчия изобразен върху карта от 18 век

Вижте още :

Снимки: Национален исторически музей


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Още от категорията

Тайната мисия на цепелин L 59 или как Ямбол влезе в историята със световен рекорд

В една мразовита ноемврийска утрин на 1917 г., в разгара на Първата световна война, от базата край Ямбол излита цепелин L 59 към Танзания. Целта е да се доставят боеприпаси и материали на немски военни части, намиращи се в отдалечена и дива местност...

публикувано на 01.11.24 в 11:55

Св. безсребреници и чудотворци Козма и Дамян

Православната ни Църква днес почита паметта на светите безсребреници и чудотворци Козма и Дамян, живели през IV век. Двамата били братя от Асирия, Мала Азия. Баща им грък езичник, починал рано; майка им Теодотия – християнка, ги утвърждавала в..

публикувано на 01.11.24 в 11:03
Проф. Ангел Димитров

Новите членове в българо-македонската историческа комисия, работят постарому

В Скопие се проведе заседание на съвместната комисия по историческите въпроси между България и Северна Македония. Поради обновения състав на македонската страна в комисията основно са обсъдени „принципите на работа, протоколни и..

публикувано на 27.10.24 в 16:18