Започва поредица прекрасни декемврийски празници, които ще ни отведат до светлините и споделените мигове на уют и обич, споделени с най-близките ни в Коледната нощ.
"Варвара вари, Сава пече, Никола гости посреща" – така народът ни мъдро описва трите празника в началото на последния месец в годината.
Пръв в поредицата е т.нар. Варвара или Женска Коледа. На 4 декември православната църква почита паметта на света великомъченица Варвара – девойка от знатен род, посечена заради християнската си вяра в началото на IV век. Названието Женска Коледа идва от обичай в Западна България, според който пременени моми и по-малки момичета, с преметнати през рамо торбички, обикалят къщите и пеят песни-благословии, с пожелание за здраве и плодородие. Българинът казва, че на Варвара се заварват денят и нощта, т.е. стават равни и от този ден нататък до Игнажден (20 декември) денят се "вдига" колкото иглен връх.
Родният гений свързва в родство св. Варвара, св. Сава и св. Николай. В представите на българина Сава, която честваме на 5 декември, най-често е жена, сестра на Варвара, а свети Никола е техен брат. Народът ни описва Варвара като покровителка на детските болести (шарката), а света Сава властва над чумата. За да не се разгневят сестрите, в някои райони на България се спазва поверието през този ден да не се докосват ножици, игли, ножове и пр. В други селища пък Савинден е посветен на паметта на мъртвите – жените варят жито и правят помен. Извършва се и ритуал за плодовитост – по изгрев слънце бездетните пресяват брашно през сито, обърнато наопаки. След това месят и пекат обреден хляб, който раздават на кръстопът със силната вяра, че това ще "обърне" късмета им.
Паметта на св. Николай Чудотворец почитаме на 6 декември. Покровителят на рибарите и банкерите всъщност е и първообразът на добрия старец, когото всяко дете трепетно очаква на Коледа.
Малко известно е, че образът на Дядо Коледа е свързан със св. Николай Чудотворец, наричан така заради многобройните чудеса, които извършвал не само приживе, но и след като напуснал този свят. Една от най-популярните истории, описана в житието на светеца, е чудотворната му победа над морската буря, която укротил с молитвите си.
В българските фолклорни представи, светецът има крила, което му придава черти, близки до митичния образ на човека-змей. Етнографите са записали легенди, които разказват как свети Никола е на трапеза, но в морето се разразява буря. Свети Никола "заспива", но всъщност отлита, за да спаси хората, изпаднали в беда. За това разказва и една красива фолклорна песен, която се изпълнявала на Никулден по време на празничната трапеза – "Свети Никола коня кове".
Повече за българските традиции и обичаи, свързани с честването на светците Варвара, Сава и Никола прочетете ТУК.
Съставил: Елена Каркаланова
На 16 ноември 1878 г. е роден Михайло Парашчук – украинският скулптор, създал архитектурни елементи от украсата на някои от най-импозантните сгради в българската столица. Пътят му тръгва от село Варваринци (тогава в пределите на Австро-Унгарската..
На днешния 6 ноември отбелязваме 104 години от анексирането на Западните покрайнини през 1920 г., по силата на Ньойския мирен договор от 1919 г., поставил края на Първата световна война. Западните покрайнини – колкото близо, толкова и далеч от..
Точно преди една година Българската православна църква учреди нов празник в църковния ни календар – Прославление на светите мощи на св. патриарх Евтимий Търновски . Според църковни източници, последният български патриарх преди падането на..
Предимно облачно
Разкъсана облачност