Да си избереш подходящ автомобил, след като прочетеш описание и направиш съпоставка на спецификите е част от функционалната грамотност на един човек. Точно тези умения измерва международното оценяване на ученици ПИЗА (PISA). Данните за 2022 година показаха плачевни резултати на българските ученици и оголиха системни проблеми в образователната ни система. 54 процента от 15-годишните българчета са под критичния минимум на знания и умения по математика, 53 на сто нямат елементарни четивни умения, а 48 процента са със сериозни дефицити по природни науки. Българските ученици са показали резултати не само по-ниски от средните за изследваните 80 държави, но и по-ниски от нашите на предишното, проведено през 2018 г. Спадът в постиженията на деветокласниците е траен от 2015 г. насам. Министърът на образованието Галин Цоков обяви, че за учениците от 8 и 9 клас в България ще бъдат въведени входни нива – тестове, свързани с практически задачи по тестовете PISA. Но това едва ли ще е достатъчно, за да се подобрят уменията на децата ни да използват знанията си в реални житейски ситуации.

Реформите не се случват по начина, по който трябва – много често се правят промени на парче и липсва цялостна визия, обясни пред БНР Гергана Ефремова от програмата "Заедно в час" относно ниските резултати на българските ученици.

"PISA може би е различен тест от оценяването на учениците в училище, което се случва масово. В същото време, ако погледнем резултатите на оценяванията, които нашата система изготвя и прилага – национално външно оценяване – 7 и 10 клас, държавните зрелостни изпити след 12 клас – виждаме, че там резултатите не са по-добри. Системата не се справя и спрямо своите собствени изисквания." 

Учителят по математика на 75 ОУ в София Данаил Райков допълва:

"Отново виждаме нагаждане на образователната ни система към това учениците да се справят по добре на тези изследвания. По-добре би било да се насочим към учебните програми, които по никакъв начин не обвързват материала с практическа насоченост, откъдето идват и тези разлики. Защото ако разгледаме учебните програми във всеки един клас, там основно съществуват понятия като познава, наизустява, изрежда произведения и т.н., което по никакъв начин не развива уменията на 21-ви век, като критично мислене, способност за анализ и пр."

"Децата в България не са по-глупави от децата в Полша или в Естония, но нашата образователна система ги осакатява по начин, по който след това в живота си вземат глупави решения – категоричен е Добромир Иванов, изпълнителен директор на Българската предприемаческа асоциация BЕSCO, която обединява над 500 компании от 70 различни индустрии. – Ние прилагаме в живота си логиките, които сме научили в училище, но когато това не се насърчава, а се стимулира децата да наизустяват факти, като например колко километра е границата на България или какви почви има в Африка, то осакатява децата. Едно дете с потенциал се превръща в човек, който няма представя как да се справя в живота си. Това касае много бизнеса, защото ние трябва след това да създаваме собствени академии и да инвестираме, за да ги учим на неща, които отдавна е трябвало да бъдат научени в училище."

Добромир Иванов обяви пред БНР, че 25 организации, които представляват бизнеса в страната ще излязат с призив за решителни промени в образователната ни система, което трябва да бъде основен приоритет на правителството, не по-малък от Шенген и Еврозоната. По думите му, изследването ПИЗА дава добра обратна връзка и е един шамар – показва, че имаме фундаментален и огромен проблем и са нужни решителни действия:

"Ние вярваме, че в следващите 3 до 12 месеца могат да се реализират почти всички реформи в образованието и не трябва да се говори просто за думата "реформи", която малко се изхаби в обществото ни. По-скоро е важно какво точно трябва да се промени. Какво мери PISA е важен въпрос, защото наистина не е идеята ние да сменим само едни тестове с други, само за да можем да си подобрим класацията там... То не може и да се случи, понеже, за да можем ние да се подобрим, ние трябва фундаментално да променим това, което всъщност искаме децата да научат… Важни са четири компонента: важно е как ние избираме някой да бъде учител, как той е подготвен, как е подкрепен и също така какво е съдържанието, което преподава. Ние и по четирите критерия имаме фундаментални проблеми. Създаването на стандарт за качество в образованието е изключително важно, както промяната в програмите, как се работи по квалификацията на учителите и как те да бъдат подпомогнати със съответните материали. Хубавото е, че в момента и в МОН, и в комисията по образование в парламента има единомислие за проблемите и решенията, и се работи."

Необходимостта от цялостна реформа, а не на парче е очевидна и за учителя Данаил Райков, но има доза скептицизъм относно политическата воля в страната ни:

"За съжаление политическата обстановка, която виждаме в момента и политическите сътресения дават сигнал, че няма воля за такава реформа. Но резултатите и след 3 години няма да са по-различни, а промяната на подобно изследване изисква много повече време. Има данни за държави, на които е отнело между 6 и 9 години, за да подобрят резултатите си на това изследване. Това е изключително непопулярна работа, която трябва да бъде свършена и е крайно време да се поеме отговорност от всички и на политическо, и на локално ниво. Включително и от учителите, защото всички ние сме длъжници на тези деца и нямаме право повече да ги спираме да се развиват, да ги осакатяваме с методи, които са останали в миналия век, а светът се развива много динамично и няма как с дребни промени да отразим тези промени на глобално равнище."

Текст: Елена Каркаланова (по интервюта на Венета Гаврилова БНР-"Хр.Ботев" и Таня Милушева БНР-"Хоризонт")

Снимки: БГНЕС, zaednovchas.bg