Името на виден български революционер, един от организаторите на Априлското въстание, носи Българската културна асоциация в Кипър. Това е героят от Копривщица Атанас Шабанов. "Искахме дружеството ни да носи името на български будител, затова издадохме книжка с биографични данни за личността на този наш възрожденец. Трябва да се помни и знае за делото на българските будители, а Атанас Шабанов е бил на заточение в Кипър и въпреки това не е преставал да се бори за свободата на България" – това казва в интервю за Радио България Мария Мавруди, председател на Културната асоциация на българите в Кипър. Това е сравнително млада организация и се опитва да помага на всички българи, дошли на острова, да пазят и милеят за своите български корени.

"Искаме да служим като културен мост за всички сънародници, така че те да не прекъсват връзката с корените си. Засега успяваме и това се дължи най-вече на българското ни училище, което тази година навърши 15 години от своето основаване" – казва още Мария Мавруди.

Броят на българите в Кипър вече е около 35 хиляди, а има и много сезонни работници, които отиват там на работа през лятото. През зимните месеци се връщат обратно в България. Българското културно дружество "Ат. Шабанов" е със седалище в гр. Паралимни, в Югоизточната част на страната и е буквално на границата между Кипър и Северен Кипър. 

Българското училище се нарича "Народни будители" и се радва на специално внимание от страна местната власт и лично от кмета на Паралимни. Тази година са записани 103 деца, което е гордост за училищното настоятелството:

"То е от 1-ви до 12-ти клас, съботно-неделно, в което се изучава български език, литература, история и география на България – обяснява Мария Мавруди. – Част от финансирането на училището се поема от България, от МОН, но има и такси, които събираме от всяко дете. От кметството изразяват задоволство, че училището е точно на тяхната територия и толкова много деца могат да го посещават. Имаме танцов състав, наречен е "Белоноги" и се изявяваме в много местни фестивали. За четвърта година ще участваме в градския коледен базар, а едната от вечерите – на 15 декември, дори е посветена на България. Децата подготвят кратка програма, ние възрастните в танцовия състав също изнасяме фолклорна програма. А след това всяка майка или баба на дете от училището е направила някакви краваи, баници или други гозби, с които ние черпим гостите на "българската вечер" в Кипър. Стремим се да покажем колкото може повече от всичко българско. За кипърците това е много интересно и ни посрещат с радост. Всички те знаят, че в България се прави хубава ракия, но най-много ги впечатлява греяната ракия."

Всъщност приятелството и топлите чувства, които хората в Кипър изпитват към България имат своята история. Разказва я отново Мария Мавруди, която живее на острова от 30 години:

"Местните хора гледат с обич, а някои и с носталгия към България, защото всички помним кипърските общежития, създадени в България след 1974 г. Тогава е инвазията на Турция на о. Кипър и доста кипърци идват на работа у нас. От този момент тях ги свързва обич и благодарност към страната ни. Харесват много българския бит, нрави, обичаи. Повечето от тях оставатда учат в България, завършват висшето си образование и след това се създава една традиция да пращат и децата си да учат в България. Така се получава поток от кипърски студенти, които идват у нас и завършват медицина, журналистика, архитектура, инженерни науки и т.н. Така, от 1974 г. до промените нашата страна е посетена от много голям брой кипърци. След 1989 г. голяма вълна от българи заминават да работят на острова, някои се връщат обратно, но не е малък броят и на тези, които създават семейства и остават в Кипър."

Днес Българската културна асоциация "Атанас Шабанов" в Кипър си е поставила много амбициозна, но и постижима цел – творби на български автори да влязат в програмата на кипърските държавни училища. "Българите имаме прекрасно творчество, много хубави разкази, народни приказки, които могат да бъдат полезни на образователната система в Кипър" – казва Мария Мавруди и смята, че с общи усилия на посланици, министри и чрез Съюза на българските писатели, тази голяма мечта ще бъде постигната: 

"Кипърците са гостоприемни хора, винаги с топли думи ни посрещат, пазят своята обич към българите и всичко, свързано със страната ни. Знаят за планините ни, за манастирите ни, знаят и доста за нашата история. Затова ако българската литература навлезе в образованието и ако се предлага в книжарниците, ще събуди още по-голям интерес и ще е още една допирна точка с България. Заради моите семейни корени от Добруджа, на мен ми е най-близък Йордан Йовков от големите ни автори. Смятам, че ще е най-добре неговите разкази да бъдат преведени и да станат част от образованието в Кипър. Мисля, че имаме доста допирни точки между двата народа, така че автор като Йовков ще бъде разбран в Кипър. Общите ни черти са връзката с труда и със земята, също и християнските православни традиции, понякога и хуморът ни е един и същ, така че много неща ни свързват с Кипър."