Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Късметите за баница – от дряновите пъпки до днес

Снимка: Ивелина Чолакова

Неизменно навръх Нова година на българската трапеза присъства баница с късмети. Традиционното за страната ни ястие се състои от навити или наредени на пластове листи тесто с плънка от сирене, яйца и масло. Може да бъде и с различни видове месо, праз, спанак или др. Баницата се разрязва в празничната нощ и на всеки от семейството се пада "късметът" му за следващата година.

Някога българката е наричала за здраве, благополучие, успехи и плодородие начупени клончета от дрян с различен брой пъпки, които с любов е скривала между грижливо разточените кори. С времето традицията се променя: появяват се най-разнообразни на външен вид и материали късмети със сериозни или шеговити пожелания, сменя се и мястото им – днес те най-често се забождат отгоре върху баницата.

Най-желаното – рожба, любов, нов дом, здраве, пари, щастие и др. пожелава и младата Диана Михова. Тя обаче е избрала необичаен начин да поднесе своите късмети за баница. Както всичко хубаво, те се раждат спонтанно:


"Идеята беше на моята леля, която се занимава с народни танци и искаше да подари някакви по-забавни подаръчета на своите приятели. Тя искаше просто да ги нарисувам, но аз съм художник и дизайнер и не мога да направя нещо просто така. Затова се захванах първо да ги стилизирам до проста форма, а после ги векторизирах с програма."

Късметите на Диана Михова привличат не само с нестандартната си форма във вид на силуети, но и с изобразените върху тях моми и момци с народни носии от различни фолклорни области на България. Този избор не е случаен:

"Оказа се, че много хора всъщност нямат представа за автентичността на носиите спрямо областите. И самата аз съм доказателство за това, защото нямах голям интерес, докато не започнах да ги правя – признава Диана Михова в интервю за Радио България. – Исках максимално да предам тяхната автентичност. Гледах от оригинални модели, някои на повече от 100 години. Консултирах се и с хора, които разбират от тази тема. Благодарение на тези късмети самата аз научих повече за носиите в България, за което много се радвам."

Най-трудната част в изработката се оказват гърбовете на фигурите.


"Искахме всеки да може да види каква е носията отпред и отзад, как изглежда самото облекло. В интернет и в книгите няма много снимки и дори на места съм използвала и въображение, като гледам някоя снимка или модел отстрани да се опитам да си го представя отзад, особено за мъжките костюми. За една от мъжките носии дори звънях в музей да питам за повече информация, защото тук става въпрос за достоверност, а не просто за снимки на носии" – споделя Диана.

Резултатът действително впечатлява. Детайлите са пресъздадени изключително прецизно, за да може всеки да се докосне до изяществото на изработката и майсторлъка на българката. Всъщност, първо се раждат 12-те момичета, но Диана Михова решава, че те стоят самотни на баницата, затова създава и мъжките еквиваленти на женските носии. Шрифтът, с който са изписани наименованията на народните костюми и пожеланията, също е авторски.


А какво по-хубаво от това върху българска баница да извият кръшно хоро моми и момци с народни носии? Ами самата баница! За Диана Михова най-вкусната е бабината – с дърпани домашни кори.

Новогодишна дърпана баница

Продукти:

600 гр. брашно за баница

3 яйца

1 ч. л. сол

1 с. л. олио

1 с. л. оцет

250 мл. топла вода

200 гр. масло

250 гр. сирене

2 с. л. кисело мляко

Начин на приготвяне:

Две от яйцата се разбиват и към тях се прибавят водата, солта, оцетът и 1 с. л. олио. В брашното се прави кладенче и се излива сместа. Замесва се тесто, което се бие около 50 пъти. Разделя се на 6-8 къса и се оформят топки. Маслото се разтопява и топките се поливат с него като се потупват. Покриват се с фолио и се оставят 30-35 минути. Корите се дърпат, слага се плънката от останалото яйце, сиренето и киселото мляко и се навиват. В тавата се поставят "на охлюв". Пече се на 180 градуса в предварително загрята фурна за около 25 минути.

Снимки: Ивелина Чолакова



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Царски символи от Второто българско царство красят сграфито керамиката на новите майстори

Специална занаятчийска работилница за керамични съдове от царски вид, каквито са използвали болярските семейства по времето на Второто българско царство ( XII – XIV в.) има в старопрестолния ни град Велико Търново. Ателието се намира почти в..

публикувано на 09.05.25 в 13:25

На гергьовски курбан в параклиса "Св. Георги" в Пирдоп

Голям празник като 6 май – Ден на Св. Георги Победоносец – не минава без подготовка за курбан във всички православни храмове, носещи името на светеца. Най-често храната се приготвя от агнешко или овче месо, както повелява традицията на този ден...

публикувано на 06.05.25 в 07:30

Чехът Лудвик Куба посвещава том на народните песни по българските земи

В края на 19-и век чешкият художник и фолклорист Лудвик Куба предприема пътуване до нашите земи, за да изследва българското песенно наследство. След като записва чутите мелодии, той посвещава цял том на България в своята поредица "Славянството в..

публикувано на 28.04.25 в 14:50