Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

По часовниковата стрелка на българската балканска политика през 2023 г.

Първа част: От Дунав, през Черноморието до Мраморно море

Снимка: ankasam.org

Радио България покани преподавателя в Софийския университет проф. Здравко Попов да коментира отношенията на България със съседните балкански страни през 2023 г. Проф. Попов е дипломата от кариерата, един от създателите и първи директор на Дипломатическия институт към министерството на външните работи. Следвайки географските азимути от север по посока на часовниковата стрелка, разговорът тръгва от Румъния

Руската агресия в Украйна блокира корабоплаването в Черно море. Запуши и трафика по българо-румънската граница и го превърна в логистичен проблем за ЕС и НАТО.

"Да, така излиза, че една река ни разделя толкова естествено, наистина в икономическо, а бих казал дори и в културно отношение. Моето наблюдение е, че ние имаме сравнително слаб диалог с Румъния, независимо, че от време на време ни се напомня, че имаме обща съдба. Каквато беше приемането ни в ЕС, а сега и Шенген. Това е странно, защото трудно намирам големи съвпадения в политиките, които двете страни водят и начина, по който общуват с държавите от ЕС.

България и Румъния се движат по различни писти, но има предразсъдък в ЕС, че тези две страни, когато имат някакъв проблем трябва общо да го споделят и разрешат. Войната в Украйна и цялата неспокойност на международната среда изисква да се търсят форми на сближаване с държави, с които се намираме в общи семейства и да откриваме пътища за двустранно сътрудничество във всички области. Изграждането на трети мост между България и Румъния над река Дунав е важно за инфраструктурното развитие на района, а и за Европа:

"Трасетата, които минават през нас и са насочени към Европа трябва да се диверсифицират. Има един традиционен път, който е през Белград, друг - през Румъния, но все пак Румъния е страната, която ни е близка от гледна точка европейско членство, на НАТО - вско членство, на черноморско сътрудничество, на политики по отношение на региона като цяло.  И би трябвало между нас наистина да има много свързващи пътища, мостове да се изграждат. И наистина е малко странно, че този процес е някак си забавен и може би наистина си струва да се ускори.. Войната в Украйна отклони голяма част от азиатските маршрути, които вече не могат да минат през Русия и натовари пътищата, свързани с Кавказ, с Турция. България се превърна в една голяма фуния, която трябва да поеме един все по-увеличаващ се трафик ", посочва проф. Попов. Той категорично отхвърля разглеждането на държаните в пакет от страна на европейските институции.

Конференцията “Обединена Европа - един път към икономическа сигурност и устойчива интеграция”, която се проведе проеде през месец    ноември в Русе

"Аз по принцип съм противник на тези пакетни начини, по които ЕС третира разни региони в Европа. Той ги санкционира или поставя на един и същи кантар. Би трябвало всяка страна да бъде разглеждана самостоятелно от гледна точка на изпълнени критерии, стандарти, европеизация, интеграция и куп важни политики, по които все пак всяка страна има уникален дизайн – посочва проф. Попов. – Например този проблем със Северна Македония и Албания. Тирана е готова да почне преговори, но тъй като е вързана в пакет със Северна Македония, проблемите в Северна Македония се трансферират в Албания и създават същото чувство за своеобразна ненадеждност. Макар че Албания не носи тези характеристики, които излъчва Северна Македония. Но, така или иначе, попаднали сме в такава политика и може би трябва да увеличим много силно взаимодействието си, за да играем заедно в защитата на нашата шенгенска перспектива. Трябва не да търсим някакви индивидуални възможности спрямо Австрия и Нидерландия, а наистина да изразим някаква политика на България и Румъния, които да отстояваме по един и същи начин както в Брюксел, така и пред правителствата на страните членки в ЕС. Дали това е постигнато, не мога да съм много сигурен. По-скоро мисля, че не е постигнато. Има някаква добра воля. Има някакви опити на двете правителства, но като гледам, как ходят нашите министър-председатели по отделно имам чувството, че все пак има нещо несъгласувано, поне за нас."

За България отношенията с Турция се фокусираха в проблема с незаконните мигранти, които са пречка пред приемането на страната в Шенген, но добросъседството с Турция има много по-голям потенциал.


"Каквото и да правим, както да мислим – Турция си остава наш съсед и то важен съсед. Тя е, така да се каже, геосъдба. Това предполага да усилим сътрудничеството с Турция в много направления и по отношение на Черноморското икономическо сътрудничество и сигурност, което важен проблем днес. Говорим за съседа Турция, но все пак всички са съседи, които са от двете страни на Черно море. Турция е важен играч в Черноморската стратегия за сигурност. Бидейки донякъде посредник между изтока и запада, ако щете дори между Русия и САЩ, трябва да преодолеем някои наши предразсъдъци и нагласи, породени от историята и да водим едно ползотворно сътрудничество във всички области. Няма как да загърбим съседа Турция, просто защото не е член на ЕС. Това е несериозно. Ако искаме да имаме пълноценна балканска външна политика, която да е обвързана с нашите национални интереси и с интересите на региона, би трябвало да водим много активно сътрудничество във всички сфери с турската държава. Това няма как да не се отрази върху мигрантската политика и въпроси." 

Добрите отношения със съседите са важен фактор и за развитие на българските погранични райони. През 2023 г. продължи тенденцията Кърджали да е единствената област извън столицата с механичен демографски прираст.  Продължава завръщането на български граждани от Турция?


"Ние не трябва да забравяме, че, независимо от начина, по който те напуснаха България следствие на „възродителния“ процес, тези хора все пак останаха някак си закрепени с България. Голяма част си запазиха имотите, имат роднини в България. Те останаха закрепени ако щете от гледна точка на езика, на образованието, на приятелството. Твърде много връзки, които ги удържат в това, да го наречем двойно положение. От една страна е едната идентичност с религията, с това, че Турция е станала втори дом по време на "възродителния" процес. Но от друга страна, имат базисно закрепване, което ги кара да поддържат и своята българска привързаност, идентичност. Трябва да имаме по-профилирана политика към тях и българската държава не трябва да остава тази политика да е в ръцете само на една партия. Това трябва да е държавна политика и да е част от държавните взаимоотношения. Българските турци са един от инструментите за сътрудничество с Турция. Те са един от мостовете. Самите те виждат тази двойна полза да бъдат едновременно и там, и тук - да ползват някакви малки възможности, облаги, които дава европейското членство на България."

Във втората част на интервюто проф. Попов разглежда стратегическото сътрудничество между България и Гърция, отношенията със Северна Македония и специфичния път на Сърбия към ЕС. Очаквайте го на страницата ни на 28 декември 2023г.

Снимки: ankasam.org, БТА, БГНЕС,  АФП


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Делян Пеевски ще състави кабинет, ако му се отдаде възможност

Лидерът на "ДПС – Ново начало" Делян Пеевски даде заявка за премиерския пост. "Когато ние сме първа партия, аз ще направя правителство", заяви той в кулоарите на Народното събрание.  "Ако българите дадат отговорност на "ДПС – Ново начало" да състави..

публикувано на 28.11.24 в 14:44

Бойко Борисов: "Няма шанс ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ, "БСП – Обединена левица" и ИТН да съставят кабинет"

Председателят на ГЕРБ Бойко Борисов отново заяви, че печелившата формула за съставяне на редовно правителство е то да бъде подкрепено от ГЕРБ-СДС, "Продължаваме промяната" – "Демократична България", "БСП – Обединена левица" и "Има такъв народ". Той обаче..

публикувано на 28.11.24 в 13:32

Основна причина за смъртността в България са сърдечно-съдовите проблеми

Според Годишния доклад за състоянието на здравето на гражданите за 2023 г., основната причина за смърт в България са болестите на органите на кръвообращението (61.1%), следвани от онкологичните заболявания (16.5%) и болестите на дихателната система (4.9%)...

публикувано на 28.11.24 в 13:27