Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Радио България при българите в Албания

За Голо бърдо и неговите хора

Председателят на местното дружество Рази Рама пред Радио България

13
Снимка: facebook.com/Gollobord

На 160 км източно от албанската столица Тирана и на десетина километра югозападно от град Дебър в Северна Македония са селата на българите от историко-географската област Голо бърдо. Селищата попадат в границите на албанските общини Либражд и Булчиза. Сега там живеят около 6000 души, а някога са били тройно повече. Тежкият живот и липсата на поминък са причина за миграцията на хората към по-големите албански градове Тирана, Елбасан и Дуръс или за гурбет на Запад.


При неотдавнашната си работна обиколка из Албания екипът на Радио България посети село Големо Острени. Пътят до него е 13 км, но поради пресечения терен и чакълестата настилка обаче усещането е, че километрите са двойно повече. Само един малък участък е асфалтиран. 

Пътят към селата в Голо бърдо е предимно с макадамова настилка

По-голямата част от българското население в Голо бърдо е мюсюлманско. Споменът за християнското минало се пази от названията на някои стари паметници и в наименованията на местности. Така например, площадът на Големо Острени се нарича „Църква“. Когато се прокарвала ВиК мрежата, там са открити останки от стари гробища и от християнски храм.

Площадът на с. Големо Острени

До селото ни води Рази Рама. Цели 12 години той е бил кмет на Големо Острени, оставил е трайна диря сред хората и днес е уважаван и тачен човек, председател е и на Етнокултурното и спортно дружество „Голо бърдо“.


„Голо Бърдо е район с 26 села, а 80 % от жителите говорят български - казва ни Рази Рама. - Как е останал този език тук, могат да кажат историците. И те казват – едни по един начин, други – по друг. По време на управлението на комунистическия диктатор Енвер Ходжа ни "натискаха“ да говорим  само на албански. Но и тогава, а и до ден днешен хората говорят на български език помежду си. Албански учат в училище. Затова и албанският, който се говори в Големо Острени и в Голо бърдо е чист, в него няма диалекти. Така, както го учат, така го говорят. А майчиният език е българският, и то – старият български език. За българите в Голо бърдо мога да кажа, че откакто през 2017 г. Албания призна българското национална малцинство, хората се чувстват много по-свободни да кажат кой какъв е. Наскоро имахме преброяване и по предварителна информация голяма част от жителите на Голо бърдо са се определели като българи.“  

Костандина Бело от Радио България в разговор с местни жители

От Рази Рама разбираме и, че няколко стотин жители на Голо Бърдо имат българско гражданство. Други са получили образованието си у нас и вече са уважавани лекари или инженери в Албания. А с какво се препитават като цяло хората от Голо бърдо?

„Традициите на Голо бърдо са в строителството – обяснява Рази Рама. - Векове назад това е бил основният занаят и поминък тук. Днес мнозина строят някъде из Албания или пък в чужбина. Няма значим обект в страната, в чието строителство да не е участвал човек от Голо бърдо. И цяла Албания знае, че тук този занаят е на почит. Затова и много голобърдци работят по Германия, Нидерландия, Швейцария, Италия.“

Селска къща в Голо бърдо през есента

На въпроса ни, трудно ли е да се запази българското по тези краища на Албания днес, Рази Рама казва, че старите традиции се почитат, а хората говорят на стария ни език и извън домовете си, което поддържа българското им самосъзнание. Нямат, обаче, българско училище: 

„Имаше разговори с Министерството на образованието на България да се открият неделни училища в Требище и Големо Острени, но все още това е само проект. Както отбелязах, със закон през 2017 година беше признато българското малцинство в Албания. Но, по моему, той има един съществен недостатък. Признава се малцинството, но не се казва къде е разположено то географски. Дали са в Голо бърдо, Гора, Мала Преспа или в Тирана. Хубаво беше в текста да залегне точка, в която да се опише къде точно живее това население.“

Поглед отвисоко към с. Големо Острени

Етнокултурното дружество „Голо бърдо“, начело с Рази Рама, е формирано през 2015 година и се стреми да подържа жив българския дух и традициите. И до днес на почит са пехливанските борби и етно сватбите. Пазят се и автентични носии. В една от тях жените от Големо Острени облякоха и репортерката на Радио България Костандина Бело, за което ще ви разкажем подробно в специален репортаж. 

Репортерката на Радио България в традиционно сватбено облекло

„Всеки трети петък на месец май организираме пехливански игри и тук при нас се стича народ от съседните села, от цяла Албания, дори от Северна Македония - разказва Рази Рама. - На сватбите, правени в Голо бърдо, също има борба и други състезания, но традицията почти не се практикува, защото много хора оттук се преселиха в градовете или в чужбина. Иначе, в Голо бърдо има около 10-12 вида народни носии за сватба. И костюмите от всяко село си имат особености. За да съхраним това, имаме желание да направим етнографски музей, в който да изложим и всички тези автентични носии.“

Очаквайте и следващата среща от Голо Бърдо – с директора на училището в Големо Острени Члирим Муча. А още снимки ще намерите в галерията под публикацията. 

Снимки: Красимир Мартинов, Facebook/Ostreni I Madh Dibrafacebook.com/Gollobord




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Изложба представя български мозайки в норвежкия град Ставангер

Изложбата “България и мозайките“ показва нашето културно-историческо наследство в норвежкия град Ставангер, съобщиха от българското посолство в Осло, което е организатор на събитието. “ Изложбата представя историята на България чрез избрани примери..

публикувано на 04.05.24 в 16:11

Българи и миряни от други националности - заедно на Велика събота в църквата ни в Лисабон

На Велика събота българският православен храм "Св. Йоан Рилски Чудотворец" в португалската столица се изпълни от деца, учители и родители, които спазиха стародавната традиция по боядисване на великденските яйца. Инициативата е на енорийския..

публикувано на 04.05.24 в 15:10
Снимка: Българското културно сдружение „Пенчо Славейков“ в Лайпциг

Дамски клуб протяга ръка на българките в Лайпциг и разкрива артистичната им страна

България през картините от миналото и бляна по завръщането обедини българките в Лайпциг. "Всички ние имахме желанието да се подкрепяме и така възникна идеята за Дамски клуб", казва неговият председател Румяна Дойнова. По думите й, той е създаден с..

публикувано на 04.05.24 в 08:10