Най-големият пролетен празник, който връща по родните места банатските българи и в Румъния, и Сърбия, и в българското село Бърдарски геран се нарича Фършанги (названието идва от унгарската дума Farsang и немската Fasching и означава "карнавал"). Това са три дни на карнавално веселие от понеделник до сряда, преди започването на Великите пости при католиците.
"В Католическата църква по цял свят преходът между обикновеното литургично време и времето на Великия пост преди Великден се отбелязва с карнавални шествия и всеобщо веселие. Изживяване на няколкодневен контролиран хаос, който излиза на площадите, по улиците, замайва с пъстротата на костюмите и веселите закачки." Това научаваме от специален сайт, посветен на фестивала на банатските българи.
И така от събота, та чак до Пепеляна сряда, когато свещеникът в храма поръсва с пепел главите на вярващите с думите "Спомни си, човече, че си прах и на прах ще се превърнеш", което слага край на тази феерия до следващата година. След това тези българи се обръщали към духовното и с дълъг пост се готвели за най-великото събитие – Възкресението. В тази типична банатска традиция отсъстват така познатите ни "кукове" или "кукери" със страховити животински маски, останали от езическите времена по земите ни.
В карнавалната феерия при банатските българи в основата стои "театърът на обърнатите роли", когато мъжът взема ролята на жената и жената на мъжа, царят става просяк, а просякът – цар. Това е време на хаос и веселие, на изпитване на непознати преживявания и тръпка от срещата с неочакваното. Така описват своя най-голям празник, който ги отличава от всички останали, банатските българи от с. Бърдарски геран.
Традицията обаче прекъсва за повече от 40 години, тъй като празникът бива отречен и забранен от властите. А за това, че на Фършанги до 1944 г. в селото участвали млади и стари, бедни и богати, свидетелства книгата "Традиционен бит и култура на банатските българи". От нея разбираме, че още в понеделник, преди началото на Великия пост, всичко било готово за карнавалните шествия.
По-старите се събирали по къщите и по кръчмите и пиели гореща ракия и варено вино, а някои дори приготвяли греяна ракия и пред домовете си за почерпка на минувачите (с традиционния поздрав "Srećnu Faršangji"). По улиците се образували шествия от ергени и моми, които обикаляли селището и гостували на различни седенки. Момчетата възсядали украсени коне, а момите и свирците се возели на каруци. Различно било за сгодените – техните каруци били теглени от четири коня и маршрутът бил друг – на гости при роднините.
В карнавалните шествия участвали и по-възрастни мъже и жени, които на групи обикаляли улиците. Така пременени и маскирани, те се наричали, а и до днес им казват "мошуле" ("преправени"). Обикновено мъжете са в женски дрехи, а жените – в мъжки. На този ден всеки гледа да се направи по-смешен, всеки се весели, а вратите на всички къщи са отворени за всекиго и на огнищата се пържат "кълбъси и месу" (свински деликатеси). Масите трябва да са претрупани с ястия и питиета. Шегите обаче не прекрачват пределите на благоприличието – разказват по-старите в Бърдарски геран.
Тази година празникът е на 10 и 11 февруари, спрямо Възкресение Христово в католическия свят. Банатските българи отново ще посрещнат много гости в най-популярното свое място – Бърдарски геран. От там е и осемдесетгодишната Мария Въчкова Ронкова. Тя с голямо вълнение чака този празник, защото той е като символ на обединението за всички банатски българи:
"Нашият празник Фършанги е ден, в който се коли прасе, нарича се "убиване", защото трябва така да се заколи прасето, че да му се вземе кръвта. С нея се приготвят големи деликатеси при нас. От свинско се прави "кълбъси и месу", джумерки, пушен бут и още какви ли не вкусни мезета. На празника идват и много гости, които не са от банатските българи, но искат да си купят от месото.
На Фършанги жените се обличат като мъже, а мъжете обратното, като жени – с пудра, с червило, с рокли и всички тръгват да гонят злите духове, защото трябва всеки да се смири в последния ден преди големите Великденски пости. А заедно с това карнавално преобличане има и друг запазен обичай за този ден – да се бърбори. В него участват децата, но то е задължително. И ето какво представлява: в една чиния с вода се разбъркват дребни стотинки и всеки се навежда и с уста трябва да извади монетите. И ние като деца много сме се радвали като си съберем няколко стотинки. Днес се прави това точно пред нашия етнографски музей в селото. Организира се от кметството, и на този ден хората, които са си от Бърдарски геран се усещат точно, че са си палкенци – банатски българи."
Забележителното днес е, че в Бърдарски геран си дават среща не само католиците от Северна България, но и православните християни от този регион. Те заедно участват в празненствата, маскират се и тръгват с карнавалното шествие. Този досег с различната култура е начин взаимно да се опознаят, да общуват и да разберат нещо повече един за друг. Фестивалът в Бърдарски геран е отворен за всички, които искат да участват.
Снимки: farsangji.com, facebook.com/farsangji, НЧ „Съединение 1923” с. Бърдарски геран, БГНЕС
Гостуващата изложба “Богове, символи и древни знаци” от Регионален исторически музей – Враца ще бъде открита на 11 май от 11 часа в Националния антропологичен музей към Института по експериментална морфология, патология и антропология с музей при..
Етнографският музей в Бургас ще почете Свети Никола Летни на 9 май 2024 г. от 11:00 ч. Жените самодейки от Фолклорна група „Тронки“ в село Момина църква, община Средец, ще ще изпълнят "Пеперуга" и "Герман" за дъжд и плодородие така, както се..
Тридневен кулинарно-фолклорен фестивал ще допълни празничното настроение във видинското село Антимово. За 14-и път местното Народно читалище "Развитие-1926 г." и Кметството организират фестивала “Гергьовден“ на 4, 5 и 6 май 2024 г. Градският..
Халвата, това сладко изкушение с ориенталски привкус, е добре дошло на нашата трапеза, особено по празници. Съдейки по описания на западни..