Българите в Албания, признати за национално малцинство през 2017 г., живеят както в по-големите градове на страната, така и в по-малки населени места, някои от които разположени в труднодостъпни планински райони. Такъв е случаят със селата в историко-географската област Го̀ра, недалеч от общинския център - град Кукъс, Северна Албания. Това са Борие, Орешек, Църналево, Оргоста, Кошарище, Запод, Пакища, Очикле, а най-голямото от тях е Шищевец – с около 1500 души население. Екип на „Радио България“ посети село Църналево. Някои го наричат Църнолево, а на албански е Cërnalevë.
За да стигнем до селото поемаме на североизток от Кукъс – град с население от около 17 000 души. Който е посещавал Албания с автомобил, се е уверил в качеството на пътното строителство. За да се качим до Царналево, обаче, се отклоняваме от добре асфалтираното шосе и, поемаме по тесен и необезопасен черен път. С лек автомобил едва ли бихме успели и затова сме благодарни на нашите домакини, че ни помогнаха с превоза.
В село Църналево ни посрещат кметът и учителите от местното училище. Кметът Хюсенай Махир разказва, че джамията е ремонтирана преди около година, а сега е ред на училището и на пътя до селото, за което търсят помощ и от Албания, и от България. В Църналево живеят 255 души в 50 къщи. До града има транспорт веднъж на ден. Сутрин, в 7:00 часа, тръгва т.нар. комби (местната маршрутка), а следобед около 15:00 часа се връща. Изпуснеш ли я, замръкваш долу – казва кметът.
„Тежък ни е животът. И пътят ни е тесен, което е голям проблем. Никой не дава пари. Ако държавата оправи пътя, хората ще идват тук, а местните ще могат спокойно да прекарат материали и да ремонтират къщите си или да строят нови“.
За да качат строителни материали в селото, хората в Църналево използват основно коне. Затова и трудно се правят ремонти, а от ремонт се нуждае училището. Учениците наброяват 150. Счупени прозорци и врати, остаряло оборудване, липса на изолация и студени помещения. Това видяхме в края на октомври м.г., когато посетихме мястото. Също тогава екип на българското посолство и на българското дружество „Българите в Албания“ направи опис на най-належащите проблеми.
Месец и половина по-късно е направен частичен ремонт на училището, като изцяло са подменени вратите и прозорците, доставени са и нови отоплителни уреди. Така и родителите, и учителите са много по-спокойни за децата, които вече не мръзнат и получават знания при малко по-добри условия.
Учителите в местното училище са предимно млади хора. Трима от тях очакват да започнат магистратура в България, като целта им е след това да пренесат наученото при семействата си в Гора. Впечатли ни тяхното чувство за дълг пред общността.
Алекс Лукови е на 28 години, роден е в Църналево и е напускал селото само веднъж - когато е бил студент в Тирана. Алекс има брат и четири сестри, но всички те живеят далеч от родното си място. Единствено той е останал тук, с майка си. „Животът тук е не е лесен“ – споделя ни той:
„Но в селата е така. Има и тежко, има и хубаво. Природата е чудесна и ти пълни душата. Лошото е, че няма болнично заведение. Докато извикаш помощ, докато дойде, човекът може и да свърши“.
Младият Алекс в момента е учител по математика и рисуване в началното училище „Ремзи Джаферай“. Преподава на деца от 6 до 9 клас:
„Повечето ученици са от селото, но има и такива от по-отдалечени места. Идват на училище пеша. Помежду си и вкъщи децата говорят на български, а в училище учат албански. Хората тук се занимават с производство на боб, картофи и такива неща. Отглеждат и животни, но много по-малко от преди“.
Почти целият живот на Алекс е преминал на село, а в България никога не е идвал. Затова, с още няколко други учители е кандидатствал за обучителна програма по български език и му предстои дългоочакваната среща с България. След България, младият учител ни казва, че смята да се върне отново в родното си село, за да помага в развитието му.
“Това е нашето място. Всички си го обичаме, но почти всеки търси по-добър живот. Ако нещата тук се подобрят, никой няма да иска да напусне“ – убеден е Алекс.
Следва продължение…
Вижте още:
Снимки: Красимир Мартинов
Защо гласувам? – въпрос, който води действията ни в ден на избори. "Хората, които не могат да си отговорят по принцип не гласуват", казва Венци Георгиев. Той е член на избирателната секция в Лас Вегас, САЩ. Казва, че в този американски град..
Спокойно протича изборният ден и в Дуисбург. Очаква се, както и на предходните избори, в германския град да гласуват между 300 и 400 души. Предпочитанията си сънародниците ни изразяват само с хартиени бюлетини. „ На предишни избори сме наблюдавали..
Изборният ден в Рединг, Югоизточна Англия, протича спокойно. Очаква се да гласуват около 300 души. В единствената секция в града се гласува само на хартия. Вече втори вот изборната секция е на нов адрес, но не е ясно дали това ще повлияе на..