Грижа за възрастните, които често изпадат в паника, защото са забравили пътя към дома. Тази съпричастност стои зад "умните чорапи", с които учениците от Клуба по роботика на шуменското училище "Панайот Волов" искат да помогнат на хората в златната възраст да изживеят по-леко своите старини.

"Въпреки че сме все още деца, ние се интересуваме от социални теми", казва Лариса Мартинова. И обяснява смисъла на техната идея:

"Нашият проект е насочен към хората с мозъчни проблеми – деменция, аутизъм. Заехме се с него, защото смятаме, че в България тези хора са неглижирани от обществото и не се полагат толкова усилия към тях. А за да бъдат те подпомогнати, е необходимо да се вложат много финанси."

Идеята е в чорапите на дадения човек да се постави тракер, който проследява неговото местоположение. Устройството е сравнително евтино и лесно може да се купи от интернет.

"Тракерът предава информацията в приложение, предварително програмирано от компанията, която го изработва и предлага – обяснява Лариса. – Устройството може по всяко време да посочи къде се намират хората, които са обули чорапите – включва се в разговора и Симона Ганева. – Решихме да сложим тракера в плетени чорапи, тъй като искахме да съчетаем българските традиции със самия проект. Освен това чорапите са нещо, което много трудно може да бъде премахнато, например по средата на улицата."

И тъй като тази част от проекта изисква доза креативност и умения, далеч от мирогледа на повечето млади хора, водеща в ръкоделието става Пламена Неделчева.

"Научих се да плета от моята баба и затова тук бях доста помагаща, ако мога така да се изразя – казва тя. – Показах на момичетата неща, които не всички знаеха. Много голяма помощ ни оказа и госпожата по английски – тя се занимава с плетене и знаеше как се изработват чорапи, така че ни показа как точно става процесът."

Когато прототипните чорапи са готови, към тях се поставя проследяващият чип. Решение, което изисква елегантност и практичност, смята Лора Маринова:

"Към чорапа пришихме джоб, чиято големина съобразихме с тази на джпиес тракера. После пъхнахме устройството и поставихме лепенка, за да може то да се изважда – например когато чорапите трябва да се перат."

Водени от алтруизъм, учениците от Клуба по роботика стигат до идеята за "умни чорапи", подтикнати и от личен мотив.

"Вдъхнови ни да направим точно този проект, понеже имаме близки и познати с мозъчни заболявания и искаме да помогнем освен на тях, и на техните близки", споделя Симона.

Момичетата са доволни от първите тестове и се надяват много хора скоро да се възползват от техния продукт.

Текст: Диана Цанкова (по репортаж на Деян Герговски от БНР Шумен)

Снимки: БНР Шумен