Непосредствено преди избухването на Балканската война 1912-1913 г., българите в района на Одринска Тракия наброявали 410 724 души, по информация на тогавашното Министерство на външните работи на България. С превземането на Одринската крепост на 26 март 1913 г., териториите с българско население са освободени от османско владичество, но не задълго. През юни Турция отново си връща Одринска Тракия, където започва жестока разправа с българите, част от които успяват да избягат към България, а други намират гибелта си.

• В България 26 март е Ден на Тракия

Днес за някогашната българска земя напомнят двете църкви – митрополитската "Св. св. Константин и Елена" и "Св. Георги Победоносец" в Одрин, а българското читалище "Просвета" и неделното училище "Иван Вазов", обединяват българската общност от Одринска Тракия. Българското читалище, превърнало се в духовно средище на хора с различно вероизповедание, но с български корени е приютено в малка постройка, в близост до храма "Св. Георги Победоносец". Училището също е в съседство, на първия етаж в сграда до църквата. Само допреди една година за енорията и общността се грижеше отец Александър Чъкърък, потомствен българин, наследил любовта към Бога и хората от баща си Филип Чъкърък – също свещеник.

С всеотдайната си родолюбива дейност отец Александър допринася много за укрепването и поддържането на приятелските и добросъседски отношения между България и Турция. Заради големите си заслуги за опазване на българското културно и историческо наследство е награден през февруари с орден "Св. Кирил и Методий" – първа степен от президента на Република България Румен Радев. Внезапната му кончина разтърсва всички тракийци, но изграденото от него остава:

"Голяма загуба, загуба за семейството, голяма загуба за България и голяма загуба за Турция – казва с болка съпругата му Мария Чъкърък в интервю за Радио България. – Отец Александър беше един човеколюбец. Той обичаше много хората, помагаше на всички, независимо какви са те. Много неочаквано си замина от този свят. Бог да го прости. Опитваме се колкото може да поддържаме това, което той е започнал. Наистина е много трудно, защото той беше двигателят на всичко. Той искаше да цъфти църквата, да укрепват добрите взаимоотношения между хората и да бъде мост, както казват всички. Той искаше да има културни мероприятия и продължаваме."

• Почетоха паметта на пазителя на българските храмове и дух в Одрин

След смъртта на отец Александър презвитера Мария получава голяма подкрепа както от тракийските дружества, така и от българска страна, в лицето на вицепрезидента Илияна Йотова:

"Аз просто не съм очаквала такава подкрепа от много хора, до които той се е докоснал. Хора, които само са се запознали с него и те го търсят и плачат. Сега тук между нас е едно младо момче, което, благодарение на отец Александър успява да си намери работа, да стъпи на краката си и да се грижи за своята майка. Ето такъв е той, независимо от това кой каква религия изповядва, той се грижеше за всички и ние се опитваме да помагаме доколкото можем. Грижим се за други хора, които са изпаднали в нужда и каквото може ще продължим. Много благодаря на българската държава и на турската, както и на българските и на турските граждани, които ни подкрепят." 

Що се отнася до българските храмове в Одрин – там отец Александър се е погрижил да остави свой достоен заместник в служба на Бога:

"Лично още от малък, понеже израснах покрай църквата и заобичах Бога още повече, – отбелязва синът на отец Александър – Георги. – Моите добри родители ми показаха добротата на живота чрез църквата. Преди това дядо ми колкото може отговаряше тук за църквата. Отваряше я, въпреки че беше в толкова лошо състояние, той със собствени средства се опитваше както може да може да я укрепи и запази. След това поиска от баща ми да отиде и да запише семинарията, за да стане свещеник и да дойде тук да може да служи и да се оправят и двете църкви, както дядо казваше "да се вдигнат на крака". Затова винаги ми е било на сърце служението на Бога и живот и здраве в най-скоро време бих искал да дойда тук на мястото на баща ми да го замеся вече официално. Ще се радвам – това беше неговата мечта и дай боже да мога да я осъществя."

Снмки: БТА, БГНЕС,  Генерално консулство - Одрин