"Старал съм се в правителството да попаднат експерти, да има приемственост и да бъде политически балансирано" – това заяви служебният премиер Димитър Главчев при представянето при президента на състава на вече действащия служебен кабинет. Основната задача на кабинета е да гарантира честни избори. "Това обаче не означава, че ще спре да работи в другите сектори и другите посоки. Европейският път на България ще бъде следван"– увери служебният министър-преседател.

Една от целите на страната ни е присъединяването към еврозоната, като стремежът е това да стане в началото на 2025 г.. Според доклад на Световната банка обаче тази цел е поставена под риск, поради политическата нестабилност и шестите поред предсрочни избори, което заплашва да забави инерцията в провеждането на реформи.

"Няма как България да се присъедини към еврозоната на 1 януари 2025 година, тъй като все още не отговаряме на критерия за инфлация – посочи икономистът Петър Ганев. – Възможно е до края на тази година това да се случи, но онова, което трябва да направи парламента, е да приеме закона за еврото, който в момента е на етап обществено обсъждане."

Ганев изрази съмнение, че на настоящия парламент "ще му стигне времето до изборите, за да го приеме, но ако членството ни се отлага с няколко месеца или година, вероятно срокът няма да е толкова притискащ".

Бившият министър на икономиката Николай Василев припомни, че България е била очаквана от останалите страни членки, да се присъедини към еврозоната още през 2023, заедно с Хърватия. Това обаче не се случва, а, по думите му, принос за това има и доскорошния финансовия министър.

"Асен Василев беше против влизането в еврозоната през 2021 година. Коя година стана „За“ аз не знам и се радвам, но едно е да казваш, че си "За", а друго е да водиш политики, които да придвижват страната натам. Той лично като финансов министър отложи датата за присъединяване от 2023 на 2024 - първи път, от 2024 на 2025 – втори път и сега вероятно няма да влезем в началото на 2025 година – обясни Николай Василев и допълни още един голям недостатък, който пречи на страната ни  – големите бюджетни дефицити, които не водят до това да бъдем искани повече в еврозоната, а са автоголове за България.

Политическите процеси у нас вероятно ще повлияят на скоростта, с която ще се присъединим към еврозоната и Шенген, смята и икономистът Румен Гълъбинов, но не е особено притеснен от това:

"Не вярвам това да е някакво фатално закъснение - между 3 и 6 месеца примерно, но пак в рамките на 2025 г. да успеем да станем пълноправен член на еврозоната и на Шенген, като влезем и по сухопътни граници."

Според него у нас има друг сериозен проблем – включена е машина за дезинформация и насаждане на страхове, свързани с еврозоната.

"Ако се погледнат за последните 10 години увеличението на доходите и вдигане на стандарта на живот на държавите в еврозоната, сравнени с държави, които са извън нея, се вижда, че страни като Унгария, Полша и Чехия изостават по тези показатели. Не би следвало да има притеснение, че ще обеднеем. Напротив - ще забогатеем. Колкото до цените – и без да сме влезли в еврозоната, на някои стоки и услуги, те се увеличават и в момента."

Икономистът обърна внимание на един не по-малко ключов въпрос от присъединяването ни към еврозоната – средствата по Плана за възстановяване и устойчивост. Той припомни, че през изминалата година България не получи никакви средства от този източник.

"Би трябвало тази година да се положат максимални усилия, за да получим втория и третия си транш. В противен случай, до средата на 2026 година, когато е крайният срок за усвояване на тези пари, България рискува да загуби почти половината от тях, поради липсата на време да бъдат усвоени и да се реализират българските проекти."

Съставил: Йоан Колев /използвани са интервюта на Силвия Великова, Даниела Големинова и Георги Марков, БНР-"Хоризонт"/

Снимки: БГНЕС, БТА, БНР