Законът за българите в чужбина не е променян повече от 20 години. Смята се, че извън страната живеят над милион и половина наши сънародници, макар през последните години да се наблюдава и тенденция за завръщане към България. По данни на Националния статистически институт, през 2023 година страната са напуснали 12 000 българи, но от странство са се върнали над 17 000. И все пак това изглежда минимално на фона на трайно установилите се българи зад граница.

"Ако погледнем статистически – това, което се случва в други страни от Централна и Източна Европа е, че когато Брутният вътрешен продукт (БВП) на глава от населението стане 70% от средния за Европа, трендът се обръща – анализира Антоанета Цонева, народен представител от "Демократична България" и член на Парламентарната комисия за българите в чужбина. – Ние в момента сме на 64% от това средно ниво и имаме още работа за вършене. Но когато стигнем 70 процента, а това става чрез подобрени институции, тогава хората ще започнат да се връщат в България, защото ще решат, че е по-добре тук да постигнат благосъстоянието, към което са се стремили навън. Така че всички политики – не само насочването на средства към диаспората, не само координирането на политиката, насочена към хората извън граница, институционалните реформи, подобряването на икономическото благосъстояние, привличането на инвестиции и поддържането на чиста бизнес среда, са ключовите елементи, за да можем да говорим за това хората да изберат да се върнат обратно у нас.“

Според Цонева този скок на БВП е възможен вече единствено с гласуването и прилагането на необходимите реформи, а не с досегашните бюджетни механизми. Необходим е и изцяло нов закон, уреждащ отношенията с българите зад граница, съобразен с техните потребности, допълва депутатката. Смисълът от него е да засилва институционалната връзка между общностите ни навън и българската държава, защото: "хората ще напускат или се връщат в България и със и без подобен закон".

Един от последните закони, в които 49-ото НС нанесе промени беше именно Законът за българите, живеещи извън република България. Те регламентират създаването на постоянно действащ съвет към Министерския съвет, който ще се занимава с политиките, свързани с българите зад граница

"Аз съм голям поддръжник на тази идея, няма да крия това. Това е част от управленската програма, която заложихме в тази област – признава Антоанета Цонева. – Защо е нужно? Защото министър председателят, оглавявайки този съвет, в който влизат ключови министерства, ангажирани с политики за българите зад граница – на образованието, на културата, социалното, МВнР и на електронното управление – да могат по-добре да синхронизират своите политики, да имат по ясен план. Защото в отделните министерства има отделни програми, отделни проекти, но от моя опит знам, че тези програми понякога не си говорят."

• Съвет ще координира политиките за българите в чужбина

Антоанета Цонева е удовлетворена и от друг успех през изминалия мандат – конституционна поправка, свързана с двойното гражданство:

"Един от най-ключовите моменти по отношение на политиките към българите зад граница за мен, е правото на хора, които имат друго освен българско гражданство, да се кандидатират за различни изборни длъжности. Макар че в момента Конституционният съд ще се занимава и с този въпрос и ще видим как ще се произнесе, от трибуната на Народното събрание изнесох статистика, че ние сме една от малкото страни, които изобщо имат такова ограничение. То е прието на един друг етап и следва да бъде преосмислено, ако наистина искаме да използваме целия си потенциал от хората в страната и навън."

Макар приемането на изцяло нов закон за българите в чужбина да е приоритет, заявяван неведнъж от Антоанета Цонева, за подобна задача е необходима подкрепа, която към момента е недостатъчна:

"Продължавам да си мисля, че трябва да започнем да правим нов закон, но с тези парламенти, които имат толкова кратък живот… За да сложиш такъв приоритет и той да може да се развие по правилния начин, е необходимо малко повече време, защото заинтересованите страни са много, а темите, които трябва да се разискват, също не са малко. Затова аз възприех една стратегия, в която слонът трябва да бъде яден на хапки – върши онова, което можеш да направиш във всички посоки до които имаш достъп и ресурс за въздействие, а когато има друг, по-благоприятен контекст, може да започнеш работа и по необходимите промени. И смея да твърдя, че усилията ми досега са били в тази посока.“

Кампанията за предсрочните парламентарни и редовни европейски избори на 9 юни се очаква да бъде тежка и кална, а настоящият депутат Антоанета Цонева коментира:

"Това е шестата национална кампания за 3 години и половина. Това е твърде много. Мисля, че сме на ръба да направим някакъв своеобразен световен рекорд – напомни Цонева. – Заели сме се с тежки реформи, които са посрещнати с  голям отпор. Така че явно българският политически живот трябва да минава през нещо като флотация. Парламент след парламент, за да стигнат определени теми до дневния ред и да намерят подкрепа. Това изисква много големи усилия и се вижда, че ние отиваме на тези избори пак заради това, че в мнозинството няма мнозинство, което да вярва в необходимостта от такива реформи."

Вижте още:

• Условия и основания за придобиване на българско гражданство

• Близо 90 хиляди българи работят в Италия, все още има трудови измами

Снимки: Facebook / antoanetatsoneva.demokrati.bg, investor.bg, архив