Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Димитър Гугов и превъплъщенията на неговата гъдулка в етно, рок и класика

Гъдуларят се завръща у нас за концерт с Оркестъра за народна музика на БНР

Снимка: БТА

Гъдулката съвсем не е най-популярният инструмент, избиран от изпълнителите за изява на световните сцени. Да свириш на гъдулка по модерен начин, с репертоар в различни жанрове и стилове съвсем не е работа за аматьори. За да опитомиш този инструмент се изисква много труд, отдаденост и висок професионализъм. Чак след всичко това гъдулката може да отвори света за теб. Тъкмо това се случва още в началото на кариерата на младия музикант Димитър Гугов. След близо 25 години, отдадени на гъдулката във Франция, сега виртуозният гъдулар тръгва на европейско турне – с концерти като солов изпълнител, но и заедно със своята група "Варварските цигулки". Поканите за концерти са от Австрия, Германия, Полша и различни градове във Франция. Преди концерта си на 25 май в Лиеж (Белгия), Димитър Гугов гостува на Оркестъра за народна музика на БНР, с диригент Димитър Христов.

Това е първо негово завръщане с гъдулката като солист в България. Концертът е на 23 май, в Първо студио на БНР, а в програмата са включени две авторски творби на изявеният гъдулар, които той ще представи заедно с оркестъра. 

"Изборът на гъдулката за мой музикален инструмент няма много общо с града, от който идвам – аз съм от Силистра, Североизточна България" – пояснява Димитър Гугов пред Радио България:

"В Добруджанския край, в Силистра се използва малката гъдулка, наречена при нас "копанка". Голямата тракийска гъдулка, която е част от оркестрите, е сравнително нов инструмент за моя край. Но с развитието на фолклорните оркестри след 30-те години тя се озовава и там. Моя роднина беше завършила музикалното училище в Котел и преподаваше в детската музикална школа в Силистра. Когато бях на 10 години се записах да свиря на гъдулка в тази школа. Сега си давам сметка, че гъдулката може да бъде един много ужасен инструмент. Той е от фамилията на лъковите, т.е. от фамилията на цигулките. Но има нещо много странно при гъдулката – тя има около 10-11 струни, на които не се свири. Те се наричат подгласници, т.е. всички струни като ги преброим стават 14. На три от тях се свири, а останалите 11 не се пипат нито с лъка, нито с ръка – тези малки струни са там, за да задават един ефект, който е нещо като ехо и така всеки тон придобива доста дълга звучност. И ако изключим, че гъдулката е доста труден, неблагодарен за свирача инструмент и че трябва да прекараме много часове, за да изкараме от нея звук, който ни задоволява, от там нататък можем да намерим доста изразни средства и да вкараме гъдулката в различни репертоари."

В София Димитър Гугов идва по покана на Християн Неделчев, продуцент "Народна музика" в БНР. Той от години следи и представя изявите на гъдуларя на световните сцени, а сега идва ред да го покани и като гост в  концерта "Музика в портрети", посветен на българи, които се развиват на база на фолклора ни, но в чужбина.

"Ще изсвиря две пиеси, написани от мен. Едната е солова, посветена е на моята дъщеря Елен, но за първи път ще я изпълня и с аранжимент – на Георги Андреев и в изпълнение на оркестъра за народна музика на БНР. Втората пиеса е със заглавие "Извади демона" (Cast Out The Demon). Вдъхновена е от калушарските и русалийски игри – нищо по-различно от една церемония за вадене на демон от тяло на човек. Това е истинска екзорсистка церемония, при която танцьори правят кръг около болния. Те започват да се въртят около него много бавно, съпроводени от изпълнение понякога на гъдулка. Започва се бавно, забързва се, докато накрая танцьорите се въртят много бързо около болния. Всичко това отнема доста време и често изглежда, че може да трае с часове. Накрая танцът свършва изведнъж, и тогава болният става и изчезва от стаята, като това е знак, че се е освободил от демона – пояснява Димитър Гугов. – Но музиката е универсален език и няма нужда човек да разбира много, за да се наслади на това изпълнение. Когато свиря тази пиеса я свиря между публиката и правя един кръг в нея, като заобикалям цялата публика, преди да се върна на сцената, за да мога така да повлияя, да "излекувам" тях с гъдулката. Сега в София няма как това да стане, защото свиря с микрофон, пред оркестъра, но идеята ще бъде пак същата."

Най-вдъхновяваща част от работата за Димитър Гугов е събирането за концерти с триото "Варварските цигулки" /VIOLONS BARBARES/, определяно като eдна от най-търсените етно групи в Европа. Създадена е от българския гъдулар, а в състава влизат още монголецът Енхжаргал Дандарваанчиг, който свири на конеглава цигулка и пее, а французинът перкусионист Фабиен Гюйо също се изявява със своя глас:

Варварските цигулки

"Моят състав е "Варварските цигулки". Наименованието е нещо много просто – защото и българите, и монголците са били нарочени като варвари от гърците. А сме "цигулки", защото свирим на струнни инструменти, така че "варварски цигулки" носи идеята за това, което ще видите в нашите изпълнения. И понеже цигулката никога не може да бъде варварска – тя е рафиниран инструмент, направен за италианската аристокрация – затова има парадокс в името, това събужда любопитството на публиката. Веднъж на един фестивал в Германия открих този монголски музикант, който свири на неговата монголска гъдулка, инструмент само с две струни, но с размерите на виолончело. Той освен това и пее със своето типично гърлено монголско пеене, иначе има нормален теноров глас. Като владее всички тези различни техники, той е един невероятен музикант. Така че в нашата група имаме два традиционни инструмента, които са лъкови – моята и неговата гъдулка. Имаме още перкусии и всякакви типове пеене. Когато започнахме да правим първите репетиции, си казахме че ще свирим рок. Доста добре се получи, защото откакто сформирахме групата сме канени на всякакъв тип фестивали – като се започне от фолклорни, мине се през класически, етно, рок и дори на метъл фестивали ни канят в Европа."

Снимки: БТА, БНР, личен архив, Камен Минков

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

В "Книга на песните на ЕС" може да се чуят 6 български вечни песни

Излезе първата „Книга на песните на ЕС“ (The EU Songbook), която съдържа по 6 песни от всяка от 27-те страни членки на ЕС и химна на общността "Ода на радостта", предава БТА.  Песенният сборник е датски проект с нестопанска цел и няма финансови връзки..

публикувано на 06.11.24 в 13:25

Искрена Йорданова – един изтъкнат музикант, отдал сърцето си на бароковата музика

От трийсет години цигуларката Искрена Йорданова живее в Лисабон. Всичко, което прави като музикант, е свързано с бароковата музика. Посвещава голяма част от времето си на откривателството на старинни ръкописи, на които вдъхва нов живот със своя..

публикувано на 06.11.24 в 08:45

Kottarashky представя филма "Балканска черна кутия" и концерт в Берлин

Kottarashky е един от най-интересните автори на музика, които се появиха на българската сцена в първото десетилетие от новия век. Зад този псевдоним стои Никола Груев, който неуморно експериментира със смесването на жанрове. Познаваме го предимно с..

публикувано на 05.11.24 в 10:15