Това е първо негово завръщане с гъдулката като солист в България. Концертът е на 23 май, в Първо студио на БНР, а в програмата са включени две авторски творби на изявеният гъдулар, които той ще представи заедно с оркестъра.
"Изборът на гъдулката за мой музикален инструмент няма много общо с града, от който идвам – аз съм от Силистра, Североизточна България" – пояснява Димитър Гугов пред Радио България:
В София Димитър Гугов идва по покана на Християн Неделчев, продуцент "Народна музика" в БНР. Той от години следи и представя изявите на гъдуларя на световните сцени, а сега идва ред да го покани и като гост в концерта "Музика в портрети", посветен на българи, които се развиват на база на фолклора ни, но в чужбина.
"Ще изсвиря две пиеси, написани от мен. Едната е солова, посветена е на моята дъщеря Елен, но за първи път ще я изпълня и с аранжимент – на Георги Андреев и в изпълнение на оркестъра за народна музика на БНР. Втората пиеса е със заглавие "Извади демона" (Cast Out The Demon). Вдъхновена е от калушарските и русалийски игри – нищо по-различно от една церемония за вадене на демон от тяло на човек. Това е истинска екзорсистка церемония, при която танцьори правят кръг около болния. Те започват да се въртят около него много бавно, съпроводени от изпълнение понякога на гъдулка. Започва се бавно, забързва се, докато накрая танцьорите се въртят много бързо около болния. Всичко това отнема доста време и често изглежда, че може да трае с часове. Накрая танцът свършва изведнъж, и тогава болният става и изчезва от стаята, като това е знак, че се е освободил от демона – пояснява Димитър Гугов. – Но музиката е универсален език и няма нужда човек да разбира много, за да се наслади на това изпълнение. Когато свиря тази пиеса я свиря между публиката и правя един кръг в нея, като заобикалям цялата публика, преди да се върна на сцената, за да мога така да повлияя, да "излекувам" тях с гъдулката. Сега в София няма как това да стане, защото свиря с микрофон, пред оркестъра, но идеята ще бъде пак същата."
Най-вдъхновяваща част от работата за Димитър Гугов е събирането за концерти с триото "Варварските цигулки" /VIOLONS BARBARES/, определяно като eдна от най-търсените етно групи в Европа. Създадена е от българския гъдулар, а в състава влизат още монголецът Енхжаргал Дандарваанчиг, който свири на конеглава цигулка и пее, а французинът перкусионист Фабиен Гюйо също се изявява със своя глас:
"Моят състав е "Варварските цигулки". Наименованието е нещо много просто – защото и българите, и монголците са били нарочени като варвари от гърците. А сме "цигулки", защото свирим на струнни инструменти, така че "варварски цигулки" носи идеята за това, което ще видите в нашите изпълнения. И понеже цигулката никога не може да бъде варварска – тя е рафиниран инструмент, направен за италианската аристокрация – затова има парадокс в името, това събужда любопитството на публиката. Веднъж на един фестивал в Германия открих този монголски музикант, който свири на неговата монголска гъдулка, инструмент само с две струни, но с размерите на виолончело. Той освен това и пее със своето типично гърлено монголско пеене, иначе има нормален теноров глас. Като владее всички тези различни техники, той е един невероятен музикант. Така че в нашата група имаме два традиционни инструмента, които са лъкови – моята и неговата гъдулка. Имаме още перкусии и всякакви типове пеене. Когато започнахме да правим първите репетиции, си казахме че ще свирим рок. Доста добре се получи, защото откакто сформирахме групата сме канени на всякакъв тип фестивали – като се започне от фолклорни, мине се през класически, етно, рок и дори на метъл фестивали ни канят в Европа."
Снимки: БТА, БНР, личен архив, Камен МинковИзлезе първата „Книга на песните на ЕС“ (The EU Songbook), която съдържа по 6 песни от всяка от 27-те страни членки на ЕС и химна на общността "Ода на радостта", предава БТА. Песенният сборник е датски проект с нестопанска цел и няма финансови връзки..
От трийсет години цигуларката Искрена Йорданова живее в Лисабон. Всичко, което прави като музикант, е свързано с бароковата музика. Посвещава голяма част от времето си на откривателството на старинни ръкописи, на които вдъхва нов живот със своя..
Kottarashky е един от най-интересните автори на музика, които се появиха на българската сцена в първото десетилетие от новия век. Зад този псевдоним стои Никола Груев, който неуморно експериментира със смесването на жанрове. Познаваме го предимно с..
25 ноември е обявен за Международен ден за елиминиране на насилието срещу жените по инициатива на ООН още през 1999 г. Идеята е правителства,..