Българите са третото по численост малцинство в Албания – показват последните данни от преброяването на населението в балканската държава. Това са първите официални статистически данни за броя на българите там, тъй като малцинството ни беше официално признато в Албания през 2017 година и едва при последното преброяване българският етнос беше вписан в статистическите регистри.

Резултатите от преброяването на населението в Албания вещаят добро бъдеще за българските общности в Западните Балкани – заяви доц. Спас Ташев от "Института за изследване на населението и човека" към БАН. Радио България го покани да коментира резултатите от преброяването на населението в Албания, където за първи път официално като българи са се самоопределили 7057 души.

• Над 7 хиляди са българите в Албания

Демографът доц. Ташев разказва, че през цялото време на преброяването е имал обратна връзка от местните българи за процедурата и всичко е отговаряло на европейските стандарти. Споменава за голямата вътрешна миграция в страната, довела до факта, че в столицата Тирана и в гр. Елбасан вече има обособени български квартали. След началото на демократичните промени в региона много местни българи са емигрирали също в Италия и Великобритания. Изследователят припомня, че още османските власти са признавали българското малцинство в Албания. Наличието на българи в страната е регистрирано и от различните чуждестранни преброявания през Първата и Втората световна война. Така нареченото македонско малцинство се появява там едва след 1944 г., когато по идеологически причини социалистическа България не се ангажира със съдбата на тамошните българи.

"С идването на демокрацията, тези хора започнаха да търсят своята идентичност. Пак се обърнаха за помощ към България. Ние бяхме държава в преход. Нямахме необходимите ресурси да помогнем. Аз си спомням този период на 90-те години на м.в. Тогава от Радио Охрид започнаха емисии към Албания, изпратиха се журналисти, които да бъдат водещи на емисиите на Радио Корча, така че в края на Югославия и началото на създаването на днешната държава Северна Македония имаше много силна македонска пропаганда сред това население. Хората обаче не бяха съгласни с тази пропаганда. Още тогава започнаха отстояването на своята идентичност. Бяха събрани 5000 подписа, които внесоха в албанския парламент. Копие от тези подписи беше връчено и в Европейския парламент, поради което албанските власти през 2017 г. най-накрая бяха принудени да направят промени в своята нормативна уредба и българското национално малцинство беше официално признато. Но пак подчертавам – това не беше свързано с преброяване, не се знаеше къде точно живеят тези българи" – припомня хода на събитията доц. Ташев.

На този етап е ясна общата бройка на хората, които се определят като българи в Албания – 7057 души. "Тепърва чакаме да излезе публикация, за да видим в кои географски региони на Албания е разположено това малцинство", уточнява ученият. Според неговите данни около 80% от населението в Кукъска Гора са българи. В Голо бърдо са около 60 на сто, докато в Мала Преспа 20-25% от населението са се декларирали за българи. Макар да нямат никаква етнографска разлика, останалите славяноезични хора в региона са се обявили за македонци. "Трябва да подчертаем, че България никога не е оспорвала изявата на македонска идентичност. За разлика от Скопие, което дори и след публикуването на данните твърди, че в Албания няма българска общност", подчертава Ташев.

• За преброяването в Албания и значението му за българското национално малцинство

Доц. Спас Ташев очаква, че въз основа на данните от преброяването и по пътя на европейската интеграция на Албания, ще се стигне до обособяването на Голо бърдо и Кукъс като самостоятелни административни общини, подобно на Мала Преспа. Този нов етап за българите в Албания ща им позволи да запазят поминъка на хората в региона чрез разработването на местни и на трансгранични проекти в сътрудничество с България.

Снимки: БТА, БГНЕС