Наричат Света Богородица Майка на истинския Живот, която с молитвите си избавя от смърт човешките души. Тя е най-обичаната и най-прославяна след Бога, към която се обръщат всички. Църквата ѝ отдава почит на 15 август, в деня на нейното успение, когато Роденият от нея Божи Син отвежда душата ѝ в Небесното царство. Макар и преминала в тих сън към вечния живот, Божията Майка останала неуморна в молитвите си за спасение на човечеството. Още в същия ден станали много чудеса и знамения – болни се изцелявали, слепи проглеждали само при досега с одъра ѝ. И както Самият Спасител възкръснал със слава на третия ден, така Той възкресил и Майка Си. В памет на това голямо събитие апостолите установили празника "Успение на Пресвета Богородица". Няколко века по-късно император Маврикий (592-602) утвърждава отбелязването му.

За българите този ден е изпълнен с много радост и упование, обичан и почитан и от мюсюлманите в страната ни:

"Света Богородица е обичана закрилница на всеки един християнин, на цялото човечество – отбелязва в специално интервю за Радио България Н. Пр. Браницкият епископ Пахомий, първи викарий на Софийския митрополит. – Всеки, който се обръща към нея с молитва и с вяра, усеща нейната закрила, нейната помощ, нейната любов. По този начин и хората имат своето отношение и почит към Света Богородица, защото тя е вместила в утробата си Божия Син. Дори и друговерците вярват в Света Богородица и, прибягвайки към нея с любов, тя откликва, за да им покаже истината. Тя чува молитвите, но не за да удовлетворява някакви наши материални потребности, а за да открива очите за знанието за Истинния Бог."

Освен закрилница на майките и семейството, в тежки и трудни моменти Света Богородица чува молитвите на плачещите и онеправданите. Живата  връзка с нея са чудотворните икони с образа ѝ, пред които често измолваме нейното застъпничество:

"Наистина имаме доста примери – припомня епископ Пахомий. – Чудотворните икони, най-вече от ставропигиалните манастири – Бачковския, Троянския и Рилския – при различни събития сме виждали чудесата им. Помним, когато нашите медицински сестри бяха затворени дълги години в Либия, ние събрахме трите икони и като се помолихме, Света Богородица прояви милост, и сестрите след многото страдания и трудности, които изпитаха, се завърнаха в родината ни. Това за нас беше истинско чудо и бяхме изключително благодарни. И до ден днешен това събитие е голям спомен за всички ни. 

Всяка икона на Господ, на Света Богородица, на светиите, на ангелите е чудотворна. Зависи от нашата вяра и упование към Господ, Света Богородица и светиите, и те откликват. Разбира се, има и прославени икони, които чрез молитвите на вярващите, на хората в изпитание, са се прославили повече. Затова и миряните прибягват към тях с по-голяма любов и с по-голяма вяра. И тези икони и до ден днешен имат тази благодатна сила."

В България празникът Успение Богородично е известен още като Голяма Богородица, сякаш за да изкаже дълбокото преклонение и любов към Божията Майка. Двете седмици преди празненството са посветени на пост и молитви, чрез които вярващите се опитват да издигнат души към Бога:

"Това е благодатно време, което наистина човек трябва да отдели, да се въздържа от различни храни, но най-вече да насочи мисълта си към Бога, към Света Богородица. Да осмисли духовния живот, към който всеки е призван. Хубаво е, че през този период има богослужения, има и отреден молебен канон, който всяка вечер се отслужва в църквите в манастирите, за да можем наистина да се отърсим от грижите на ежедневието ни и да възнесем ума си нависоко към Бога. Разбира се, изкушението е, че се намира в средата на лятото, когато на хората им се ходи на различни места на почивка, на море. Моят апел към тях е да не забравят Бога и Света Богородица, както и задълженията си към Църквата. Защото това, което Църквата е отредила като пост, не е измислено от свещениците, то се е установило във времето като нещо полезно. Все пак християнството и Църквата са от 2000 години. Глава на Църквата ни е Христос, така че ние трябва да имаме послушание и да се ползваме от опита на Църквата, за да имаме и полза – и от духовния, и от телесния ни пост." 

Духовният смисъл на празника на Божията Майка е в неизмеримата ѝ обич към хората. Като Богородица, дала живот на Иисус Христос, второто лице на Светата Троица, тя е връзката между Бога и човешкия род:

"Цялото това тайнство е велико събитие за самата Света Богородица, защото тя го е приела с послушание и смирение, и със собствената си воля – пояснява епископ Пахомий. – По този начин тя става и най-бърз ходатай за човечеството. Зависи от нас доколко наистина държим в ума си мисълта си за Бога и за Света Богородица, не само през този кратък пост или само на празника, за да можем винаги да измолваме тяхната помощ." 

Снимки: Дарина Григорова, БГНЕС, архив