Животът зад граница не е нещо необичайно за сънародника ни Марин Йотов. Спокойно можем да кажем, че той е един своеобразен гражданин на света, тъй като за своите 34 години вече е живял в няколко европейски столици. В момента живее и работи в Берлин, но житейският му път преминава през София, Виена и Стокхолм. Причината е дипломатическата кариера на майка му, която работи в мисиите ни в Австрия и Швеция.
Марин признава, че с времето човек свиква да сменя градовете, хората и атмосферата и добавя, че за 12 години, докато е още ученик, се налага да учи в 7 или 8 различни училища, което в тийнейджърска възраст е особено предизвикателство. Тази честа смяна на средата, в която расте и се развива, кара Марин да усвои важен урок – бързо осъзнава, че трябва да свикне да се напасва към нея и да извлича максималното, до което успее да достигне.
Марин завършва бакалавърска степен по "История и геополитика на Балканите" в Софийския университет "Свети Климент Охридски" и кандидатства за шестмесечен стаж към германския парламент, за който е одобрен. Към края му обаче получава предложение от депутата, на когото сътрудничи, да продължи да работи с него. Сънародникът ни приема и остава в Бундестага, макар днес да работи за друг народен представител. Марин ни сподели и как преминава един работен ден в немския парламент:
"Доста различно е в зависимост от това дали е заседателна или незаседателна седмица, тъй като половината от годината депутатите са длъжни да са в офисите в избирателните си райони. Моята работа е да подготвям становища и изказвания на депутата, за когото работя, по теми, свързани със земеделието и храните. Също така отговарям на писмени въпроси от неговите избиратели и поддържам контактите му с различните служби, министерства и институции в страната."
Натрупаният в Бундестага опит и активната му гражданска позиция по различни теми карат Марин Йотов на 9 юни тази година да се впусне в надпреварата за едно от 17-те места като представител на България в европейския парламент.
"Да живея в чужбина никога не е било самоцел за мен. Винаги съм се интересувал от това, което се случва в България, защото в крайна сметка семейството и приятелите ми живеят там. Имам желанието да приложа наученото през последните 10 години в начинания в полза на България. Истината обаче е, че виждам себе си по-скоро в европейски, отколкото в национални рамки. Партията, от която се бях кандидатирал, има свои структури в чужбина и реално аз бях номинация, предложена от тях" – спомня си Марин.
Българинът обаче е категоричен, че в скоро време не планира ново участие като кандидат за политическа длъжност у нас, тъй като тя трудно би се съчетала с интензивната му работа в Берлин, както и със семейните му ангажименти като горд баща на две деца. На работата си в Бундестага Марин дължи срещата със своята съпруга, която също е сътрудник на немски депутат, от когото също е поканена да остане за постоянно. Как обаче семейството поддържа жива връзката си с България при толкова наситено ежедневие в германската столица:
"Гледаме максимално често да се прибираме в България, като последните години, особено с двете деца е малко по-трудно, защото пътуването е свързано с училището и какво ли още не – признава Марин. – Стараем се да се информираме цялостно за това, какво се случва там и имаме много приятели, с които си общуваме. Стараем се и двете ни деца да знаят и разбират български, вкъщи си говорим само на него, а синът ми посещава веднъж седмично и българско училище" – допълва сънародникът ни.
Снимки: личен архив
Спокойно протича изборният ден и в Дуисбург. Очаква се, както и на предходните избори, в германския град да гласуват между 300 и 400 души. Предпочитанията си сънародниците ни изразяват само с хартиени бюлетини. „ На предишни избори сме наблюдавали..
Изборният ден в Рединг, Югоизточна Англия, протича спокойно. Очаква се да гласуват около 300 души. В единствената секция в града се гласува само на хартия. Вече втори вот изборната секция е на нов адрес, но не е ясно дали това ще повлияе на..
Прекалено е ангажиран животът на българите в Чехия. Работят масово в различни заводи, трудът е на смени, натрупва се умора и хората нямат желание да пътуват до столицата в неделния ден, само за да успеят да гласуват. С това си обяснява слабия интерес към..