Находките от археологическите разкопки на Козарева могила – селище от V хил. пр. пр.н.е., се превърнаха в истинска сензация още през 2014 година, когато за пръв път бяха представени пред широката публика. Сред изящните експонати се открояват амулети, направени от човешки черепи, глинени съдове и оръдия от мед и кремък. Интерес будят едни от най-големите откривани досега кремъчни пластини, използвани от древните хора в стопанската им дейност. Още тогава научният свят даде оценка на Козарева могила, като един от най-стойностните археологически обекти, откривани у нас.
Но археологическите разкопки на могилата продължават и всяка година наяве излизат още и още ценни свидетелства за една високо развита цивилизация по нашите земи. Те илюстрират как покрай различните домашни производства се заражда най-ранната форма на търговия. Ключово в това отношение е и самото местоположение на могилата. Тя се е намирала на древен черноморски път за търговски обмен на ценни суровини. В наши дни проучваното селище е разположено до гр. Каблешково в района на черноморския град Бургас.
Разкопките започват преди близо 30 години от доц. Петя Георгиева, преподавател в СУ "Св. Климент Охридски" и нейните студенти. Оказва се, че могилата е благодатна среда за обучителна практика, тъй като всяко лято се добавя по нещо ново в колекцията от керамични фрагменти и оръдия на труда отпреди 7 хил. години. И един любопитен факт – дори при разкопки на некропола – селище на мъртвите, разположено на около 400 метра до могилата – са намерени още от богато орнаментираните глинени паници, доказателство за вярата на древните в задгробния живот.
Появата на рудодобива по това време дава своето отражение и върху декорацията на глинените съдове от праисторическото селище. Върху тях се появява графитената украса, имитация на металната лъскавина. Това придава особена изящност на предметите.
Малки идоли и фино изработени амулети, бижута от кости, остри кремъчни пластини и керамични съдове, гравирани с острието на медно шило – всичко това говори за естетическия вкус и замогването на населението през петото хилядолетие пр.н.е., твърдят археолозите.
"Древните са строели своите селища на едно и също място, като не са правели специално почистване на терена преди това. Когато едни къщи са ставали негодни, те ги събаряли, всичко се заравнявало и отгоре се издигали нови" – обяснява Надежда Стойкова, археолог от Историческия музей в Поморие:
"По този начин се получава нещо като "ефект на тортата" и с течение на хиляди години, склоновете на това селище улягат и придобиват формата на могила с плавни склонове. Козарева могила се намира на 11 км от курортния град Поморие. От средата на месец август до средата на септември там посетителите могат да видят останки от пещи, жилища и обиталища на древните. Находките основно са керамични съдове, каменни и кремъчни сечива. Кремъкът се чупи на пластини, които режат като нож. Намираме и малки фигурки на идоли, направени от кост на животно. Те са изключително красиви и богати на детайли.
Откриваме и доста символика в самото изписване на керамичните съдове. По това време те са били с вдълбана украса. Хората с тънко шило са правили кръстовидни орнаменти, орнаменти тип свастика, спирални орнаменти, а също и геометрични фигури – триъгълни, квадратни и други, които показват, че тези хора са имали много развита символика. По това съдим, че по нашите земи през V хилядолетие пр. н.е. вече има много добре развита цивилизация. В района няма златни находки, но пък от същото това време датира Варненското халколитно съкровище от некропола, като там в гроба на жрец са намерени повече от 2 кг злато".
Засега около могилата на Каблешково са намерени съвсем малко на брой медни предмети, само две домакински брадвички и няколко шила. Но пък броят на откритите керамични съдове говори, че производството им значително надвишавало нуждите на местното население. Сред най-ценните находки е голяма керамична пещ, открита в една от работилниците, където древните изпичали и доста големи по размер глинени съдове:
"Като форма тя наподобява тяло на жираф с разширена долна част и горе е коминът, който създава тягата, за да се изтегли въздухът нагоре и да се изпекат съдовете – пояснява Надежда Стойкова пред Радио България. – По тези намерени фрагменти е направена примерна реконструкция на древната пещ в близост до гр. Каблешково. Но за съжаление през септември 2022 г. премина много силна буря и разруши тази пещ, затова ще се наложи да я възстановяваме. Затова пък може да се похвалим с изцяло обновена Първа зала в Историческия музей в Поморие, посветена изцяло на праисторическия обект "Козарева могила” – каза в заключение Надежда Стойкова.
Снимки: Гергана Манчева, Исторически музей – Поморие, facebook.com/kozareva.mogila
На 30 ноември православната ни църква почита паметта на св. ап. Андрей. Той е брат на свети първовърховен апостол Петър и се нарича Първозвани, понеже пръв от апостолите бил повикан да тръгне след Спасителя. От ранни години презирал суетата на..
Преди 105 години, на 27 ноември 1919 г., в парижкото предградие Ньой сюр Сен е подписан договор, който официално слага край на участието на България в Първата световна война (1914-1918). Историците определят документа като "поредната национална..
На 25 ноември Българската православна църка почита паметта на св. Климент Охридски. Виден архиепископ, учител и книжовник, той е един от най-изявените ученици на братята Кирил и Методий, светите Седмочисленици – първоучителите на българите. След..
Първата модерна за времето си Коледа се празнува в България през 1879 г. Тя е по европейски образец - с елха, зимни кънки и подаръци. Тогава Младият..
Българската православна църква почита днес свети Наум Охридски. Наум е средновековен български учен и книжовник, роден около 830 г. и починал на 23..