Михаела Аройо е професионален фотограф от Варна и няма роднини или близки, които са бесарабски българи. Въпреки това, през 2019-а, впечатлена от едно свое пътуване на младежки фестивал в молдовско село, тя решава да се посвети сериозно на изследването на културата, историята и идентичността на българската диаспора в Бесарабия. Това ѝ позволява да има 14 пътувания в района, да посети над 60 населени места, преобладаващо населени с българи и да запише интервюта с тях, песни и разкази. Признава, че при първото си посещение, не знаела почти нищо за региона:

"Преди да отида там за първи път ми се струваше, че Молдова и Украйна са места, които са някъде много далече. Оказа се, че от Варна до Болград са само 350 километра. Усещането, което преобладава, когато пътуваш натам е, че въпреки че прекосяваш няколко граници, ти се чувстваш сякаш отново попадаш в някакво родно и близко място. Последните 200 години са изключително динамични за региона и различните власти налагат своите рестрикции, порядки, езици и разбирания за управление. Възприети от местните, част от тези влияния могат да бъдат усетени и до днес."

Михаела припомни, че в ежедневието си българите в Бесарабия говорят на най-малко три езика – родният български, руски, който е възприет като универсален език за комуникация поради мултиетническия състав на региона, както и молдовски или украински, в зависимост от коя страна на границата живеят. Жена от региона, която се занимава с преводи от английски, веднъж ѝ споделила, че не е сигурна на какъв език мисли, но е убедена, че сънува на български. Именно това откровение се превръща в заглавие на наскоро приключила фотографска изложба, в която Михаела показва само част от многобройните кадри, с които се връща от пътуванията си в Бесарабия:

• Михаела Аройо с фотопроект "Сънувам на български" за българите в Бесарабия

Една от темите, които живо вълнува бесарабските българи, макар регионът да е далеч от фронтовите линии, безспорно е продължаващата повече от две години война в Украйна.

"Това е тема, която се опитвам да изследвам, но тя не преобладава в проекта "Сънувам на български", защото аз го започнах през 2019 година. Може да се каже, че половината от времето, в което съм снимала там, е било преди войната, а другата половина – след нея. Това е тема, която определено разделя обществото както там, така и у нас. Опитвам се да я разгледам през това как войната може да повлияе на идентичността на региона, тъй като много от инициативите, сплотяващи българската общност, в момента не се провеждат, тъй като не е безопасно организирането на масови събирания. Освен това, доколко войната влияе на ежедневието, тъй като хората вече не могат да живеят както преди и постоянно са в стрес, че нещо може да се случи. През последните месеци спада минималната възраст, от която можеш да бъдеш мобилизиран, а това засяга все повече хора. В селата, които съм обикаляла след началото на войната, виждам, че вече почти всяко село е дало свои жертви на фронта."

Според Михаела, у нас се говори изключително рядко и ограничено по темата за бесарабските българи. Тази наша незапознатост със значителната по брой българска диаспора ни поставя в много неловки ситуации, които бихме могли да избегнем, ако се поинтересуваме по-сериозно от живота на хората с български корени в Бесарабия. А младите хора в Молдова и Украйна израстват с една идеализирана представа за България, формирана от разказите на техните предци. В наши дни обаче, те имат възможност да пътуват до прародината си по различни поводи и често при пристигането им тук реалността се разминава с очакванията. За рухването на образа на България нерядко допринасят и разговорите им със случайни хора, които подведени от говора решават, че са руснаци – споделя фотографът Михаела Аройо.

Вижте също:

• Идентичността за бесарабските българи е най-сигурното, което имат

• В Бесарабия изработиха календар за 2025 г. с български носии

• "По-страшно от войната е гладът" – казвали стари българи в Украйна на Йона Тукусер

Снимки: Йоан Колев, БТА, mihaelaaroyo.com, Facebook / Mihaela Aroyo