Бесарабските българи са "неделима част от българската народна снага, от българската духовна и културна общност. Ще останат, защото несъкрушима е връзката между нас и тях" – пише единственият брой на вестник "Българска Бесарабия", който излиза в София на 28 ноември 1938-а и нарича един ден в годината "да бъде за тях и за нас голям празник на българския дух". По това време, когато в България вече има голяма общност бесарабски българи, взели участие в благоустрояването на новата българска държава, те предлагат 29 октомври – денят, на който сто години по-рано е осветен храмът "Св. Преображение Господне" в Болград (Украйна), да се чества в България като Ден на бесарабските българи. През 1939 година обаче започва Втората световна война и празникът не успява да се утвърди. Възстановен е едва през 1989 година по предложение на Дружеството за връзки с бесарабските и таврийските българи "Родолюбец".

Темата за бесарабските българи не е сред най-често обсъжданите у нас, но България не ги забравя и се старае да създаде достатъчно условия, сънародниците, преселили се преди столетия на територията на днешните Молдова и Украйна да се завърнат и опознаят отново своята прародина. За това допринасят редица фестивали, програмите на МОН – "България – образователни маршрути" и "Неразказаните истории на българите", детските конкурси на Изпълнителната агенция за българите в чужбина (ИАБЧ ), в които много активно се включват бесарабските българчета.

Един от най-изявените радетели за каузата подпомагане връзката на сънародниците ни от Молдова и Украйна с прародината днес е ръководителката на ИАБЧ Райна Манджукова. Самата тя е бесарабска българка, родена в района на украинския град Измаил, не пропуска да отправи благопожелание към сънародниците ни във връзка с днешния празник:

"Няма как пожеланието ми към бесарабските българи да не е пречупено през това, което се случва в момента в Украйна. В този контекст искам да пожелая на сънародниците ми в украинска Бесарабия кураж, смелост и сила. Те са българи, но са украински граждани и са част от тази страна, която се бори за своето справедливо бъдеще. Пожелавам им сила, здраве и да вярват, че България е с тях! Това невинаги личи, но България и в политическо отношение е на страната на справедливостта, и конкретно по отношение на българите в чужбина, в лицето на ИАБЧ и мое лице имат подкрепа – посочва в интервю за Радио България г-жа Манджукова. – Българите в Молдова, слава Богу, са в по-добро положение в контекста на войната, но много ми се иска тя да не разделя бесарабската общност в двете държави. Моето пожелание към българите в Молдова е да се отнасят с повече разбиране към останалите бесарабски българи. Правим всичко възможно да организираме общи инициативи, на които да ги събираме заедно и ми се иска да работим заедно за това, бесарабските българи да останат едно цяло, а да не се делят на българи в Украйна и такива в Молдова."

Денят на бесарабските българи е много емоционален, ставаме сплотени, напомняме, че ни има – казва ни Оксана Желяпова. Една от инициативите, с които ще бъде почетен този празник в София е организирана от бесарабската българка от Молдова, чиято лична кауза от години е подкрепата за бесарабски деца от нейната родина.

• Оксана Желяпова от Молдова: Бесарабските българи сме борбени и силни

"Моята кауза всеки път е една и съща. Тя завинаги остава в моето сърце, защото с нея съм израснала. Искам българите, които живеят в Молдова, да усещат, че не са сами и винаги имат подадена ръка. Подкрепям децата, които играят народни танци, които се лекуват в един рехабилитационен център и т. н. Всеки път, когато организирам благотворителна вечеря, аз разпределям средствата в няколко по-малки градчета, за да не бъдат обидени едни или други."

Оксана признава, че за набирането на средства, помагат различни нейни съмишленици, но и двете ѝ прекрасни дъщери Малена и Иванка, които с радост отделят спечелените от техните картини средства за нуждите на бесарабските деца. Тя се гордее, че им е показала добрия пример, който да следват. Неоценима подкрепа за всичко, което прави ѝ оказва и нейният баща Иван Желяпов. "Тази кауза е моят двигател, моят начин да покажа на дъщерите ми традициите, обичаите и кои сме ние, бесарабските българи" – казва с гордост Оксана.

• Оксана и Иван Желяпови – баща и дъщеря с кауза да помагат на бесарабски българи в Молдова

• Галин Георгиев събира в книга традициите, паметта и идентичността на българите в Украйна и Молдова

Снимки: БТА, Център на бесарабските българи в България, личен архив на Оксана Желяпова