Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Наследството на бележити сънародници събира като родова памет програмата "Неразказаните истории на българите"

МОН провъзгласи първи резултати от най-мащабна си програма за ученици и студенти по света

Снимка: mon.bg

С кратък видео калейдоскоп от "неразказани истории" на достойни българи – учени, предприемачи, инженери, художници, допринесли за доброто име на страната ни пред света, започна един нетрадиционен обществен форум, който демонстрира постиженията на една новаторска образователна програма на Министерството на образованието и науката. Чрез нея обединяват ресурс всички български институции с представителства по света, а се залагат дългосрочни цели и добавена стойност по отношение образованието и възпитанието на децата от българските неделни училища в чужбина.

По-важното е, че проучвателната работа на нашите сънародници води до нови сведения за значими българи от миналото и днес буквално от всички точки на света. Сред тях е Иван Станчов  – дипломат, филантроп и радетел дарител на българското школо в Лондон, такъв е Джеймс Велков – българинът, построил два нови града на слабо заселения по онова време испански остров Тенерифе. Малко позната е историята и на онези 13 цариградски българи, които в началото на XX в. създават турския футболен клуб "Галатасарай", а сред тях е и легендарният футболист Борис Николов – Мечката, първият капитан на съществуващият и днес клубен отбор.

Наталия Михалевска

Има още стотици подобни "малки" неразказани истории на българи по света, и "когато направим нашия голям разказ за България, точно тогава ще можем да си отговорим на въпроса – защо е важно за всяко наше дете по света да се нарече българин" - така обяснява глобалния контекст на новата образователна програма експертът от МОН Наталия Михалевска. Тя е двигателят на инициативата от страна на държавната институция и след три години активна работа по програмата Михалевска обобщава, че за тази мисия – прокламирането на българските интереси пред света, се изисква много работа, ежедневен труд, "а най-вече и много образованост, мотивация и отричане от егоизма. Иска се още добруване и разбирателство с другите".

А програмата е национална и образователна, тъкмо защото преплита малките и големите, личните и националните истории на България, да ги намериш през собствения си живот, където и да си по света – обяснява още мотивите за стартирането през 2022г. на работата по Националната програма "Неразказаните истории на българите" Наталия Михалевска.

В работата по нея са привлечени и 8 лектори – преподаватели българисти от академичната общност в чужбина. Специално за представянето на "Неразказаните истории на българите" в София пристигнаха много от увлечените в реализирането ѝ наши сънародници от Гърция, Италия, Великобритания, Унгария. А още около 40 преподаватели от неделни училища в Европа и Америка демонстрираха своята съпричастност към случващото се в залата чрез интернет връзка.

Този обществено-образователен форум, организиран от МОН, се състоя в снежното утро на 12 ноември в Националния археологически музей – място, което с право можем да определим като "трезор на българското историческо наследство". Така, сред скулптури и паметници от древността символично бяха поставени основите на една нова, по-образована България, която познава своите корени и събира своето наследство, завещано от не едно поколение българи, пръснато по света.

Благодарение на тази програма става видна и част от работата на Министерството на външните работи, защото дипломатическите представителства и задгранични мисии също се включват в помощ на "Неразказаните истории на българите".

"Родната историческа наука е в известен дълг към личната и родова памет като исторически източник, затова и МВнР приветства тази Национална програма на МОН" - каза служебният външен министър Иван Кондов. Той я определя като значима за него и колегите му, защото дава гласност на личните преживявания на хората, а всеки спомен носи уникален поглед върху историческите събития: "Чрез техния разказ историята става по-лична, по-човечна и по-разбираема, нещо което трудно може да бъде уловено в историческите хроники".

Ваня Балчева

"Тази програма е и нов начин на учене, който надяваме се да успеем да въведем и в българските училищаказа в ефира на БНР Ваня Балчева, ръководител на Дирекция "Образование на българите зад граница и училищна мрежа" в МОН: –Още когато служебният министър на образованието и науката проф. Галин Цоков откри първия форум в Букурещ, когато анонсирахме програмата, той каза че това е нова концепция за българското образование. Това означава практическо обучение и даване на възможност за повече участие и съзидание на децата, на учениците, на студентите, т.е. те да са активната страна, те да изследват и да учат чрез преживяване  на факти и събития от историята".

И ако МОН е институционалният организатор на програмата, то двигателят по места са всички учители, ученици и семейства на българите зад граница, участвали в създаването на архивна продукция, част от която вече е достъпна в Youtube канала на министерството.


Програмата стимулира изследователското любопитство на десетки млади хора по света. Пример в това отношение ни дава Генчо Банев, преподавател по български език и култура в Атинския национален университет. Той увлича в изследванията върху малко познати факти от българската история и своите гръцки студенти и дори ги подтиква да се занимават с българистика в академичен план. И още един любопитен факт отчита Генчо Банев след старта на програмата – два пъти повече студенти са се записали да учат български език в Атинския университет, привлечени от практическата си реализация в програмата "Неразказаните истории на българите".

"Разработвайки нашия проект към Атинския университет, който беше свързан с историческата памет, "Първи срещи" го нарекохме, създадохме двуезичен сайт – на гръцки и на български – озаглавен  "Грекобулгарика", с идеята, че чрез него ще даваме цялостно представяне на гръцкия поглед за България в културен, академичен и литературен план. Идеята беше, да намерим такива истории, които са много важни, но са останали извън полезрението на водещите теми в историографията. Такава история, например, е посещението на княз Батенберг през 1883г. по покана на гръцкия крал в Атина – имал е идеята да предложи сътрудничество, а и за среща от личен характер. Това е първата широкомащабна дипломатическа мисия на български владетел след Освобождението. А гръцките официози от това време отбелязват, че това е най-значимото дипломатическо събитие за годината в страната им."

Снимки: БТА, МОН, Гергана Манчева


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Защо улици в Прага носят имената на български будители?

Будител – човек, който със своите действия, идеи или творчество пробужда духа на народа, съхранява и разпространява националното самосъзнание, култура и образование. В Българската история това понятие се свързва най-често с периода на Възраждането..

публикувано на 18.11.24 в 13:35
Доц. Спас Ташев

Необходима е административна самостоятелност на районите, в които живеят българи в Албания

Българското национално малцинство в Албания е едно от най-големите в страната, сочат данните от последното официално преброяване на населението там. Като българи са се декларирали 7057 лица, за сравнение – като гърци са се определили 23 хиляди,..

публикувано на 18.11.24 в 12:05

Красива българска елха отново грее в чикагския Музей на индустрията

На централно място в Музея на индустрията в Чикаго е поставено коледно дърво с българска украса. За пета поредна година сънародници от Ветровития град изработиха пищната украса на българската елха с над 30 хиляди цветни лампички и стотици орнаменти...

публикувано на 16.11.24 в 10:25