Едно съвсем младо българско училище зад граница стана част от пилотния етап на Националната програма "Неразказаните истории на българите" на Министерството на образованието и науката, стимулираща изследователските умения на българчетата от неделните ни училища и на лекторатите ни по български език и култура в чуждестранни университети да откриват събития и личности, свързани с България.
Училището е "Надежда" в градовете Сен Назер и Рен във Франция, а "неразказаната" от възпитаниците му история започва с каузата на Върбан Стоянов - български ветеринар, заселил се във Франция, в град Лавал, преди много години.
Българинът оставя трайна следа в сърцата и душите на местните жители. Воден от носталгия и мили чувства към родината си, той основал сдружение за френско-български обмен, а ентусиазмът му заразил много хора и те станали негови последователи. Сред тях е и младото френско семейство - Патрик и Клодин Мусе, създали асоциация "Доверие България - Комитет за побратимяване Лавал и Ловеч".
Историята на тези френско-български контакти достигнала до българското училище "Надежда" след като учениците се запознали с родолюбивото българско семейство от френския град Лавал - Красимир и Радка Динови, космополитни българи от Централна България, които пристигнали във Франция от Канада - добри, слънчеви и сърцати хора, танцуващи с цялата си душа български народни танци, казва Надежда Дамянова. Те се грижат да популяризират българската култура и традиции сред другите държави, съхраняват обичаите ни и се стараят да участват във всяка инициатива, свързана с родината ни. Благодарение на тяхната всеотдайност и широк обхват на свързаност с другите българи, учениците успяват за научат как в продължение на повече от 40 години в "тяхната" част на Франция – западната, се осъществява братски обмен между Франция и България. А едно френско семейство се влюбва завинаги в страната ни…
В детайли за проекта по националната програма „Неразказаните истории на българите“ ни разказа Надежда Йорданова-Дамянова, създателката на училище "Надежда" в Сен Назер, с филиал в град Рен, която успешно съчетава ролите на училищен ръководител и на преподавател.
Надежда Йорданова-Дамянова ни обясни още, че идеята на националната програма "Неразказаните истории на българите" е стимулирала мотивацията на учениците, особено на тези от филиала на училището в град Рен. "Те са по-големи и е важно да ги привлечем, за да останат заинтересовани от българските си корени".
Питаме Надежда Йорданова-Дамянова и какъв е интересът към българското училище?
"За една година училището се разви главоломно. Особено след интервюто, което дадохме преди няколко месеца за Радио България. Да си призная, аз нямах време и възможност да вложа усилия в популяризирането на дейността ни. И за това ви благодарим!".
Какви са предизвикателствата пред едно българско училище зад граница?
"Във филиала на училището в Рен има ученици на 14-15 години, които за последно в България са завършили предучилищна група. С тях обучението по български език и култура започва с материала за 1 клас. За съжаление, са изпуснали доста и се налага да започнем от началното ограмотяване. Българският език им е на начално ниво, колкото да могат да общуват вкъщи. Но най-трудното нещо, което в момента преживяваме, е, че ми се налага да бъда едновременно ръководител на две училища и преподавател в тях.
Като ръководител аз трябва да налагам определени правила, защото без тях няма как са се осъществява дейност. Ето, например, в Сен Назер ние имаме зала, която ни е отпусната безплатно от кметството. Това ме задължава и аз се съобразявам с правилата на френската държава. Да, училището се развива много добре, дори миналата седмица записах още две деца. Обикновено в разгара на учебната година това не е прието, но не можах да им откажа, защото не са имали възможността да получат информация за училището, което означава, че трябва да се популяризира още нашата дейност“.
Надежда Йорданова-Дамянова признава, че се учи да разграничавам преподавателската от дейността си на ръководител, както и, че сред децата се чувства най-щастлива:
"Когато вляза при тях и те ми се усмихнат, забравям всички грижи на ръководителя и се превръщам в техния учител. На децата им е хубаво с мен, държа да подчертая, че децата ме обичат. Аз тях също много-много. И те го усещат. Те са искрени".
Снимки: Личен архив на Надежда Дамянова
По случай отминалия Ден на будителите, Българското училище „Св. св. Кирил и Методий” в Нидерландия организира на 9 ноември от 12:30 часа местно време есенен базар на книгата. На Фейсбук страницата си организаторите, издигнали каузата "Да четем заедно на..
Името на Културен клуб „Иван Михайлов” в Битоля е заличено от Централния регистър в Северна Македония. По този повод, пред БТА, председателят на сдружението Люпчо Георгиевски изтъкна, че в съда се води „правна битка” за връщанетона това име, но духът на..
Генералният консул на България във Валенсия Надя Кръстева участва в спешна работна среща на Управителния съвет на консулския корпус, акредитиран във Валенсия. Срещата на 4 ноември бе организирана от Пабло Бросета – автономен секретар на регионалното..