Година на политическа нестабилност и противопоставяния не толкова на идеи за излизане от дългогодишния властови ребус, в който се намира България, а на лично его и собствени сметки. Така изглеждаше 2024 година в политически план. Като резултат от работата на няколко правителства досега, през именно през тази турбулентна година страната ни постигна една от своите национални цели – пълноправно членство в Шенген. Какви ще бъдат следващите, зависи от визиите и усета на политическата класа.

• Политическата 2024-а и очакването България да работи по нови цели след присъединяването към Шенген

"Искам да видя проспериращо българско общество. Мисля, че това не е нещо непостижимо, с днешните технологични възможности, но трябва нещо да ни мотивира всички. Представете си какво чудесно предизвикателство за хората би било да се каже: Докато не стигнем някъде, няма да спрем! Това е, но пък е мечта, но дано да го видим това по-скоро, не след три, четири поколения" – посочи той във видеокаста "Говори..." на общественото радио, посветен на делото на неговия баща – Цар Борис Трети, наричан от българите Обединител. На 30 януари 2025 г. се навършват 131 години от рождението на монарха и тогава в отделна наша публикация ще представим спомените на сина му Симеон II за личността на Царя Обединител.

Макар в предишни свои изяви експремиерът да избягва всякакви оценки за отделни личности или процеси у нас, думите на Симеон Сакскобургготски в ексклузивното интервю за БНР заслужават своето място и извън новинарския поток, особено в контекста на необходимостта от нови национални цели. Припомняме, че именно в рамките на двете правителства, в които участва основаната от него партия НДСВ, България постигна два от приоритетите си – присъединяването към НАТО и ЕС.

Според Сакскобургготски колкото "песимизми и катастрофизми" да изживява българският народ в последните години, то хората са способни и имат възможностите да променят битието си.

"Ще оцелеем, имаме си и мястото в Европейския съюз, което е допълнителна гаранция да оцелее страната ни. В това отношение не се тревожа, това сега са просто моменти и разбира се ги преживяваме тежко. Но ако погледнем след 20 г. назад или напред, голяма част от тези тревоги или притеснения, въобще няма да ни се струват, че са били оправдани. За бедни и богати съм на мнение, че във всички страни е едно и също. Въпросът е как се оправят и гледат напред и как се обединяват, за да дръпне страната. Мислих, че тук ние можехме много повече да сме постигнали, през тези над 30 години, ако бяхме обединени", коментира той.

Пред БНР Сакскобургготски подчертава, че освен природните дадености, които България притежава, има още едно, по-ценно богатство, а именно младите и ученолюбиви българи, които прославят родината ни с моженето си пред света.

"На картата на света, къде сме, е нещо много специфично – с всевъзможни алтернативи и перспективи, а и самите хора са с по-високо ниво, над средното от много други страни, където съм живял и видял. Ние нали сме си специалисти и се самобичуваме, но ако се огледаме и ако човек види резултатите на младежите ни, които по разни програми следват в чужбина, феноменално е да се види с какви резултати се връщат. Мисля, че в това отношение сме далеч по-богати от това, което ние си мислим, защото има известно сиромахолюбие у нас, което е много особено, но си го има", заключава бившият премиер.

А идеята за обединението не е нова, но е все така актуална. Още през 2014 година, в свое изказване при представянето на автобиографичната си книга "Една необикновена съдба",  Симеон Сакскобургготски насърчава обществото ни да открие онова, което би могло да го обедини:

"Спомням си, че в Полша, в не по-леки моменти, една- единствена бе думичката, която съживи обществото и мобилизира всички. Тя беше солидарност и знаем какво постигна. Би било чудесно ако всички се замислим именно над това да намерим заедно онази дума, която да ни сплоти" – казва Сакскобургготски в запис, съхранен в архивния фонд на БНР.

Коя ще е тази обединителна дума за България, и дали ще успеем да променим своята гледна точка към случващото се в страната – това вече зависи от нас самите, а не толкова от политиците.

Интервю: Златко Желев

Текст: Йоан Колев