Преди близо 40 години, Българските православни църковни общини (БПЦО) в Западна и Средна Европа били обособени в няколко града – Будапеща, Мюнхен, Виена, Стокхолм, Малмьо, Осло и Париж. Първоначално, седалището на българския Западноевропейски митрополит Симеон, който ги обгрижвал духовно било в Будапеща (1986 до 1994 г.). Постепенно, с разрастването на епархията и преименуването ѝ на Българска източноправославна епархия за Западна и Средна Европа, от 1994 г. митрополитът се установява в Берлин. След приемането на страната ни в Европейския съюз, с разрастването на българската диаспора, църковните ни общности, започват да се множат и днес наброяват 43. През последните години, по официална статистика, само в Германия българите са над 400 000, но тъй като българските граждани не са задължени да се регистрират в нашите дипломатически мисии в чужбина, точният им брой вероятно е много повече. В Испания неофициално са над 200 000, в Италия около 150 000, а във Великобритания към 390 000.

Постепенно, с дарения и със съдействието на емигрантските организации и Българската православна църква се обособяват и самостоятелни храмове, където сънародниците ни да се черкуват. Това естествено поставя високо отговорната задача пред духовенството ни в Западно- и Средноевропейската епархия така да организира богослужебния църковен духовен живот, че те да се почувстват в Божия храм, както в България.

През последните години такива духовни средища се обособяват в Хамбург и Щутгарт. "Предстои и в Лондон, в края на месец февруари, да открием новата българска православна църква "Свети Иван Рилски", отбелязва пред Радио България Западно- и Средноевропейският митрополит Антоний, който вече 12 години управлява епархията и беше гост в първия брой на новия ни подкаст "Мост на вярата":

"Наистина Българската православна църква е духовен мост на вярата към нашите сънародници, които се обръщат със своите мисли и сърца и най-вече със своите съкровени чувства в молитва към Бога, към нашата Родина. Винаги е трудно да бъдеш православен християнин, независимо къде се намираш. Да бъдеш православен християнин, това означава да отстояваш изконните християнски ценности, морал и нравственост, които за голямо съжаление в нашето съвременно общество някак си са изтикани на заден план. Там, разбира се, нашите сънародници зад граница изпитват още по-голяма, не само нужда да живеят своята православна вяра, но и носталгия по своята скъпа Родина, където са израснали, където са техните родители, техните баби и дядовци, където са техните и приятели. Говоря за тези, които са дошли тук, в Западна и Централна Европа много скоро. Разбира се, на много места вече има второ, трето и четвърто поколение наши сънародници, които вече живеят с ритъма на съответната държава, но пък не са забравили България и живеят своята православна вяра. Благодарение на усилията на българската православна църква, заедно с българската държава."

Всички църковни общини имат свои страници във Фейсбук с координатите на свещениците. Има и сайт на епархията bulchurch.org, където общините са отбелязани със съответните флагове на държавите, в които се намират. Всяка година се издава и Православен календар, джобен формат, в който са поместени координатите на всички църковни общини в целия Диоцез.

Епархията на БПЦ в Западна и Средна Европа тясно си сътрудничи с българските дипломатически мисии:

"Много наши свещенослужители по места – в Берлин, в Манхайм, в Хамбург и други църковни общини оказват пряко съдействие на българските мисии за предоставянето на духовна терапия на хора, изпаднали в беда – отбелязва Митрополит Антоний. – Имаме духовен социален център в Берлин, който се грижи за хора, жертви на трафик или пък са попаднали в неблагоприятна ситуация на територията на Берлин. Те идват при нас, ние ги приемаме даваме им подслон за няколко дни, провеждат се разговори с тях от специалисти, психолози. Нашите свещеници също говорят с тях и естествено се стараем да можем да ги подготвим за този живот, който ги чака тук в Германия, ако те наистина съзнателно искат да останат и да се интегрират в тази държава. Помагаме и на много болни деца и хора, които се лекуват в медицинските центрове в Германия – с превод, с подкрепа, с логистика при нужда. Така че нашите църковни общини в по-голямата си част са разпознаваеми от всички наши сънародници. И когато попадне някой нов българин в съответната държава, където има църковна община, той много лесно може да се ориентира и да намери пътя към храма."

БПЦ в своето служение зад граница е в тясно сътрудничество и с другите сестри поместни църкви в чужбина, подпомагат се в служението си и се подкрепят в отстояването на християнските ценности. Като член на Конференцията на Православните епископи в Западна и Средна Европа, митрополитът участва в църковни събрания с представители на всички поместни Православни църкви, където се обсъждат въпроси, свързани със съвременните предизвикателства пред Православната църква. От няколко години се организират и срещи на младите хора в различни държави, където български свещеници от епархията участват в литургии, насочени изцяло към подрастващото поколение, което следи с интерес богослуженията. След службата има организирани уъркшопове, където младите хора могат да се запознават с изкуството на православната църква, с християнската архитектура, с възможностите за църковен туризъм, което показва в различни аспекти богатата палитра на Православието. Провеждат се и срещи с представителите на други християнски деноминации и инославни изповедания:

"Всички ние живеем на една земя и въпросите, свързани с морала, духовността и нравствеността касаят всички основни признати религиозни вероизповедания. И ние с интерес, но и с тревога следим случващото се в съвременния свят. Това са войните, кризата на моралните ценности, прекаления либерализъм в нашето общество, което отдалечава хората от Бога, размива границите за добро и зло. Понякога с голямо съжаление и прискърбие констатираме и неща, за които естествено излизаме със съответни декларации, защото това е нашата задача – да издигнем своя глас в защита на общочовешките ценности. Оттам  нататък, дали ще бъдем чути зависи от самите институции, а нашата задача е да кажем това, което трябва." 

Любопитно е, че през последните десетилетия се наблюдава засилен интерес към Православието от страна на представители на други християнски деноминации.

"Това е много радостно от една страна и доста притеснително от друга, защото означава, че толкова са размити всички граници, че хората се опитват да се върнат към изконните си ценности, към традициите, към семейството – казва митрополит Антоний и продължава: – Радостно е, защото това предоставя една възможност за катехизация на такива хора, които по една или друга причина търсят естествено вечния ориентир, който е Светата Църква. Точно тя е онази твърда скала – опора, върху която знаем от Свещеното писание, че дори и портите адови няма да ѝ надделеят. Тоест, тя е най-непреходното, най-устойчивото, най-вечното. Защото хората могат наистина да се скрият зад стените на Църквата от бурното житейско море, да се предпазят от всички тези опасности, които дебнат навън. Така, духовно да укрепнат и когато излязат навън да могат да се противопоставят на всичко онова, което се опитва да грабне всекидневно душите и сърцата на хората."

• На Антоновден в храма "Св. Цар Борис Покръстител“ в Берлин

По думите на митрополит Антоний, има един доста задълбочен интерес към Православната църква, особено от хора, израснали в прекалено секуларна среда, каквато е в Западна и Централна Европа. "Мистиката в Православието, песнопенията, интериорът, самата обстановка и най-вече благодатта, която се излива преизобилно заради молитвите на свещенослужителите и на всички, които са в храма, няма как да не се усети от присъстващите. Макар и все още неофити, тоест неприели православната вяра, но идвайки в храма и заявявайки този свой интерес, те минават веднага в лоното на оглашените – онези, които искат да чуят Словото и да бъдат запознати в детайли, за да изберат своя път, отбелязва митрополитът и пояснява:

"Има не малко такива, които присъстват с години на службата и накрая решават, че искат не само да присъстват, но и да общуват със свещениците, с други православни и накрая стигат до решението, че искат да приемат православната вяра. А когато я приемат, те са много ревностни, много твърди в това свое решение, много изпълнителни в това, което трябва да направят. Такъв пример е Православният германски манастир "Света Троица" в Буххаген, който е към Диоцеза на нашата епархия. Монасите там са петима и всички са германци, приели православната вяра, под ръководството на техния игумен Схи-архимандрит Йоан (Пфейфер), който ги ръководи. Там те строят със собствени усилия, със собствените си ръце манастира. Предстои да завършат и строежа на голямата църква в манастира. Това е един пример на немци, които са приели Православието и просвещават немци и много хора там се кръщават  по стародавна светоотеческа традиция само веднъж в годината, след като се подготвят, на Възкресение Христово. Подобно на древната традиция, през цялата Светла седмица те носят бели хитони, защото всички, които са се кръщавали някога на Великден, ходели с бели, светли дрехи."

От тази стародавна апостолска традиция идва и наименованието "Светла седмица". За външния свят всичко това изглежда впечатляващо и дори като екзотика, но за осъзнатите е истинско духовно изживяване. "Голяма духовна радост за всички нас е когато виждаме толкова млади хора, със семействата, да приемат Свето Кръщение, да посещават всяка неделя храма, да участват в Тайнството и в живота на Църквата," отбелязва митрополит Антоний и допълва:

"Когато посетя този манастир, някак времето е спряло. Връщам се назад, като пътуване във времето, защото те използват един много интересен немски готски шрифт от преди реформата на писмената в Германия. Техните пасоми са облечени в обикновени семпли дрехи от вълна от памук, наподобяващи нашите носии навремето. И когато влезеш там все едно че се намираш във времената, когато светите отци на църквата, Апостолите Христови са живели. 

За нас това е наистина голям духовен заряд – в това суетно време на материализъм, секуларизъм и въобще модернизъм, ако мога така да го нарека, да се върнеш към непреходните и смислени неща като вярата."

Вижте още:

• Нов подкаст на "Радио България" за православните ни общини зад граница

• Българската православна църква и БНР обединяват усилия в духовната подкрепа на сънародниците зад граница

Снимки: Дарина Григорова, orthodox.de