Турция почете жертвите на опустошителните земетресения от 2023 г.

В Турция почетоха паметта на жертвите на земетресенията от 6 февруари 2023 г., когато трусове със сила 7,7 в Югоизточна Турция сринаха из основи цели градове, опустошавайки стотици хиляди човешки съдби. Загинаха близо 54 000 души, над 107 000 бяха ранени. На 6 февруари т.г. много граждани се събраха на бдение точно в 4:17 ч. местно време (часът на първия унищожителен трус) в засегнатите окръзи, за да почетат паметта на загиналите, предаде БТА. На много места бяха организирани мълчаливи шествия. Хората преминаха през празните пространства, където преди са били техните домове. Опечалени носеха снимки на загиналите и плакати с надписи "Не сме забравили", пише вестник "Хюриет".

"България е солидарна с турския народ и с усилията му за възстановяване и реконструкция, като предостави помощ в размер на над 2.2 млн. евро", написаха във Фейсбук от посолството на България в Анкара.

Много от загубилите домовете си досега живеят във фургони и контейнери. Турция си е поставила за цел до края на 2025 г. те да бъдат настанени в нови жилища, предаде пратеничката на БНР Мария Петрова.

"Това, което са направили турските власти, е много. Инвестирани са милиарди турски лири. Международни организации също отпускат средства за възстановяване. Най-големият проблем е мащабът на бедствието. Необходими ще са десетки години, за да се възстанови този район", каза пред БНР Нора Чолакова, кореспондент на БТА в Турция.

Трети месец на протести в Сърбия

Над 3 месеца Сърбия е раздирана от протести, предвождани от студентите, след рухването на бетонната козирка на жп гарата в Нови Сад, отнело живота на 15 души. Протестиращите се охраняват от полицията и се аплодират от множество граждани. Народното недоволство доведе до оставките на сръбския премиер Милош Вучевич и кмета на Нови Сад Милан Джурич. Въпреки това напрежението не стихна.

В Сърбия ще има или ново правителство до 19-20 март, или ще бъдат проведени предсрочни парламентарни избори – това каза сръбският президент Александър Вучич пред държавната телевизия РТС, предаде БГНЕС. Според него до 17 или 18 февруари парламентът трябва да гласува оставките на правителството и на премиера Милош Вучевич, което означава, че оттогава ще започне да тече 30-дневен срок за съставяне на ново правителство или свикване на избори в началото на май. Това са единствените два възможни варианта, заложени в Конституцията.  "Добре е да се опитаме да съставим едно добро правителство, защото това е ужасно важно, а също и заради световното изложение ЕКСПО 2027 в Белград", каза още Вучич.

Вълна от бойкоти на търговските вериги на Балканите

Призивът за бойкот на търговските вериги в определен ден заради високите цени, подет от Хърватия, заля и други балкански страни - Босна и Херцеговина, Сърбия, Черна гора, Северна Македония. Към тях се кани да се присъедини и България на 13 февруари. В Румъния крайнодесният независим кандидат за президент Калин Джорджеску призова за бойкот на веригите на 10 февруари и купуване само на румънски стоки.  В Гърция за ден без пазаруване в търговските вериги е обявен 19 февруари. Организатор на протеста е Федерацията на потребителите INKA, която и преди е организирала подобни бойкоти.

В Гърция е в сила закон, забраняващ по-висока печалба върху стоки от първа необходимост спрямо 2021 г. Но, въпреки проверките и налаганите глоби, търговците продължават да вдигат цените, убедени са гърците. По данни на Института за изследване на търговията на дребно, цените през януари 2025 г. са на нивата от същия месец миналата година. Въпреки това хората смятат, че всичко е прекалено скъпо и непосилно дори за средната класа, предаде от Гърция кореспондентката на БНР Катя Пеева.

Златни артефакти на три хилядолетия красили без надзор коридора на румънско училище

Златни съдове на почти 3000 години били изложени в продължение на години в музейна сбирка в румънско училище, защото действителната им историческа и материална стойност не била известна, съобщи Аджерпрес. Историята от 60-те години на ХХ век припомня д-р Василе Дякону от Националния музеен комплекс в Нямц, Североизточна Румъния, в контекста на скандалната кражба на безценни румънски археологически находки от музея "Дрентс" в Асен, Нидерландия, в края на януари.

Артефактите били открити през 1965-1966 г. при земеделски работи край село Ръдени, окръг Нямц, а след това изложени във витрина без стъкло в коридора на местно училище – смятало се, че са от месинг и не са толкова стари. Чак през 1977 г. археологът Върджил Михайлеску-Бърлиба посетил училището и забелязал безценните находки, предаде БТА. Те са датирани от XII – XI в. пр. Хр. Дякону отбелязва, че единствените аналози на съдовете от Ръдени са открити във Вълчитрън, България, и в Крижовлин, Украйна. Днес те се намират в музея в Нямц и в колекциите на Националния исторически музей на Румъния и Националната банка. Някои от артефактите от Ръдени са представени в експозицията в  нидерландския музей "Дрентс".

Съставила: Миглена Иванова

Снимки: aa.com.tr, apnews.com, EPA-EFE, Facebook/ Vasile Diaconu