Със своите над 40 хиляди археологически обекта и артефакти, България е истински музей на открито. По броя на находките страната ни се нарежда на трето място в света след Италия и Гърция. От неолита, преди осем хилядолетия, до късното средновековие, земите ни са били кръстопът на народи и цивилизации, оставили безценни съкровища. Днес българските археолози вдъхват живот на миналото с всяко разкопано късче история.
2024-а беше изключително богата на знакови артефакти от всички периоди. Най-зрелищните са представени в рамките на изложбата "Българската археология 2024"в Националния археологически институт с музей (НАИМ) по повод Деня на археолога, отбелязван на 14 февруари от 1970-а година насам. За предизвикателствата на тази благородна професия разговаряме с Росица Миткова – завеждащ фонд "Праистория" в Регионалния археологически музей Пловдив, която е посветила целия си живот на археологията.
Въпреки пренебрежителните изказвания на някои политици, че се занимавали с "бърсане на прах по музеите" и затова нямало да им повишат заплатите, българските археолози, музейни работници и учени с голяма отдаденост продължават да изследвати съхраняват културно-историческотони наследство. Те не само откриват и опазват безценни артефакти, но активно ги представят пред света чрез публикации, изложби, конференциии всеки денвписват нови и нови находки в музейните архиви, гарантирайки, че богатата ни история ще бъде предадена на бъдещите поколения.
Дейността им е не просто труд, а мисия, достойна за уважение, но сякаш не достатъчно оценена от обществото.
"Нашето заплащане е значително по-ниско и от това на учителите, но понеже ние сме малка гилдия и не протестираме толкова активно, не можем да налагаме с викане гласа си, а по-скоро формите ни на протест са пасивни. Винаги когато има нужда някой да представи града или региона, опират до нас. Но когато имаме нужда от помощ, сме забравени" – добавя с горчивина Росица Миткова.
Поради неясноти в законодателството, българските археолози често се сблъскват с негативно отношение от страна на бизнеса иинвеститорите. Стигало се е и до протести, и дори до инциденти, като рязане на автомобилни гуми и пр.:
"Ние изпълняваме задълженията си, вменени от Закона за културното наследство, но не всеки го разбира. Законът има своите трески за дялане – ако човек открие на собствен терен нещо, е длъжен сам да финансира разкопките, а после находките стават държавна собственост. Това води до противопоставяне, защото не всеки предприемач е склонен да съобщи за археологически обект в имота си. В този случай всичко зависи от неговата съвест. Понякога значителни открития потъват в неизвестност или биват разрушавани.Може би държавата трябва да поеме отговорност и да подпомага собствениците, които не могат да финансират разкопките"– казва Росица Миткова и в заключение пожелава на своите колеги силен сезон със запомнящи се открития и много щастливи моменти.
Снимки: Pexels, НАИМ, БТА
Българска поклонническа делегация ще посети Света гора за празника на манастира "Св. Вмч. Георги Зограф". По време на визитата си в Атон, която ще се състои на 5 и 6 май, гостите ще се срещнат с духовното ръководство на Света гора, ще участват..
На 5 май възпоменаваме света великомъченица Ирина , славянка по произход. Тя живяла през втората половина на I век и била дъщеря на Лициний, владетел на град Магедон в Македония. Още в младостта си Ирина разбрала суетата на езичеството и..
В днешната неделя след Пасха, 4 май, Църквата чества светите жени мироносици , които присъствали при разпятието и погребението на Спасителя. Рано на третия ден жените мироносици тръгнали с благовонни масла, за да помажат тялото Христово и първи..
На 16 май отбелязваме паметта на преподобни Теодор Освещени и светите преподобни отци, избити в манастира "Св. Сава". Преподобни Теодор..
На 17 май отбелязваме паметта на свети мъченик Николай Софийски, както и Събор на светите Баташки мъченици. Те са канонизирани на 4 април 2011..