Със своите над 40 хиляди археологически обекта и артефакти, България е истински музей на открито. По броя на находките страната ни се нарежда на трето място в света след Италия и Гърция. От неолита, преди осем хилядолетия, до късното средновековие, земите ни са били кръстопът на народи и цивилизации, оставили безценни съкровища. Днес българските археолози вдъхват живот на миналото с всяко разкопано късче история.
2024-а беше изключително богата на знакови артефакти от всички периоди. Най-зрелищните са представени в рамките на изложбата "Българската археология 2024"в Националния археологически институт с музей (НАИМ) по повод Деня на археолога, отбелязван на 14 февруари от 1970-а година насам. За предизвикателствата на тази благородна професия разговаряме с Росица Миткова – завеждащ фонд "Праистория" в Регионалния археологически музей Пловдив, която е посветила целия си живот на археологията.
Въпреки пренебрежителните изказвания на някои политици, че се занимавали с "бърсане на прах по музеите" и затова нямало да им повишат заплатите, българските археолози, музейни работници и учени с голяма отдаденост продължават да изследвати съхраняват културно-историческотони наследство. Те не само откриват и опазват безценни артефакти, но активно ги представят пред света чрез публикации, изложби, конференциии всеки денвписват нови и нови находки в музейните архиви, гарантирайки, че богатата ни история ще бъде предадена на бъдещите поколения.
Дейността им е не просто труд, а мисия, достойна за уважение, но сякаш не достатъчно оценена от обществото.
"Нашето заплащане е значително по-ниско и от това на учителите, но понеже ние сме малка гилдия и не протестираме толкова активно, не можем да налагаме с викане гласа си, а по-скоро формите ни на протест са пасивни. Винаги когато има нужда някой да представи града или региона, опират до нас. Но когато имаме нужда от помощ, сме забравени" – добавя с горчивина Росица Миткова.
Поради неясноти в законодателството, българските археолози често се сблъскват с негативно отношение от страна на бизнеса иинвеститорите. Стигало се е и до протести, и дори до инциденти, като рязане на автомобилни гуми и пр.:
"Ние изпълняваме задълженията си, вменени от Закона за културното наследство, но не всеки го разбира. Законът има своите трески за дялане – ако човек открие на собствен терен нещо, е длъжен сам да финансира разкопките, а после находките стават държавна собственост. Това води до противопоставяне, защото не всеки предприемач е склонен да съобщи за археологически обект в имота си. В този случай всичко зависи от неговата съвест. Понякога значителни открития потъват в неизвестност или биват разрушавани.Може би държавата трябва да поеме отговорност и да подпомага собствениците, които не могат да финансират разкопките"– казва Росица Миткова и в заключение пожелава на своите колеги силен сезон със запомнящи се открития и много щастливи моменти.
Снимки: Pexels, НАИМ, БТА
На 2 февруари Православната църква чества Сретение Господне. Той е един от дванадесетте големи Господски празници през годината и е утвърден още в първите векове на християнството. Според разказа в Евангелието според свети евангелист..
На 1 февруари Православната църква чества свети мъченик Трифон – древнохристиянски проповедник, лечител, чудотворец завършил живота си като мъченик. Празникът е известен у нас като Трифоновден. Св. Трифон се ражда около 225 г. в..
През 2024 г. Националният исторически музей (НИМ) проведе изследвания на 22 археологически обекта. През сезона са открити над 1400 артефакта от праисторията до Средновековието, като най-значимите са показани в специална експозиция " Древни находки...
На 15 февруари, Българската православна църква възпоменава свети апостол Онисим, преподобни Евсевий, пустинник Сирийски и преподобни Пафнутий...
На 14 февруари Православната църква възпоменава Успението на св. Кирил Славянобългарски, както и преподобни Авксентий. Според известното кратко..