Васил Левски е български революционер и национален герой, борил се за освобождението на България от Османската империя. Той е идеолог, основател и организатор на Вътрешната революционна организация, заради което признателните българи го наричат Апостол на свободата. Лично обикаля страната в продължение на 4 години и основава местни революционни комитети. 

Заловен е от заптиетата на Османската империя през 1872 г. и обесен на 18 февруари (6 февруари стар стил) през 1873 г. Създадената от него подготовка и агитация служат за организирането на Априлското въстание през 1876 г., считано за връх в националноосвободителното движение. Поредицата от събития предизвикани от въстанието водят до възкръсването на българската държава след петвековно османско владичество.

• Васил Левски – ненадминат в смелостта, изправил се срещу цяла империя

• Паметникът на Апостола в София – място за всенародна почит

Личното тефтерче на Васил Левски се смята за една от светините на нашето национално Възраждане. В този автентичен документ можем да открием не само Апостола на свободата в ролята му на революционер, на комитетски деец, на конспираторa, който замисля нелегална мрежа, която трябва да сложи край на чуждото господство, но най-вече виждаме Левски като човек, разказва професорът от Софийския университет Пламен Митев.

"Един читател по страниците на това тефтерче ще открие информация за ежедневието на Апостола, за това как той е живял, как се е хранил, как се е обличал, как е поддържал контакти със свои близки или пък с напълно непознати хора, които му помагат под някаква форма в конспиративното дело. За мен лично това тефтерче е една вселена, която разкрива много лица на Апостола – не само революционера, не само политика, не само идеолога, а най-вече живия човек, който може да си позволи да предаде емоцията, която е преживял. Примерно на Васильовден 1872-ра, когато непознати деца са отишли при него да го поздравят. Той няма с какво да ги дари с освен с няколко шекерчета и това го записва като разход в това тефтерче. 

Или пък да спомене анонимно една българска вдовица, при която той живее в продължение на седмици и отбелязва малка сума, която е заделил, за да може да и помогне в изхранването на нейните деца. За мен това са много важни акценти, които трудно можем да открием в кореспонденцията му, в политическите му документи, в онази емигрантска политическа преса, която разказва за освободителното дело с друг език и акценти. Докато тефтерчето ни разкрива различни, най-човешките лица на Апостола", казва историкът.

• Васил Левски – човекът извън революцията

Много е важно да се знае, че информацията в това тефтерче не е последователно отбелязвана. Левски нанася малко стихийно отделните сведения и трябва много внимателно да се проследи информацията от различните страници и да се съчетае едновременно с други документи, които биха дали връзките и обяснили ситуацията, в която той е отбелязвал даден факт. Липсват много страници от бележника, има и чисто бели страници. Затова питаме проф. Митев, как трябва да четем и разбираме написаното в бележника обръщение с четири въпросителни "Народе????".

"Народе????" и въпросителните пред българската свобода

Изследователят разказва, че преди години проф. Дойно Дойнов свързва тези думи с написаните на латински на съседната страница думи "хлороформ" и "амоняк". След обир на турската поща в прохода Арабаконак, извършителите са заловени. Помощникът на Левски Димитър Общи предава на турското следствие всички познати му комитетски дейци от Тетевенско, Орханийско и Софийско. Затова Любен Каравелов като ръководител на Българския централен революционен комитет в Букурещ поискал от Левски да освободи арестуваните или направо да вдигне въстание. Възможно е Левски да е обсъждал използването на хлороформ или амоняк при акция за освобождаване на арестуваните, но после да се е усъмнил в това и във възможностите на народа да се освободи, предполага проф. Митев.

"Всеки може да разчита по свой си начин, да търси своето разкодиране на тези въпросителни на "Народе". Но лично за мен те са израз на това разочарование, което ще накара Васил Левски да признае пред разпитващите го следователи в София, че "българинът чака свободата да му се поднесе на тепсия". Защото две години и половина той влага страшно много усилия, за да създаде една мощна, нелегална комитетска организация, която да се захване с подготовката на всенародно въстание. И изведнъж случилото се в Арабаконак на 22 септември 1872 г., обирът на турската поща, довежда до нанасяне на такъв тежък удар, който пред очите му разбива надеждата, мечтите за скорошно всенародно въстание. Така че вероятно всяко поколение ще се опита да търси свое обяснение на тези въпросителни. Но за мен лично те са израз на това разочарование, през което преминава Апостола в последните месеци от своя живот", смята университетският преподавател проф. Пламен Митев.

Вижте още:

• Васил Левски - един от големите европейски революционери-демократи

• Проф. Дойно Дойнов: „Хуманните идеи на Апостола са вечни”

• По следите на Апостола – 5 туристически забележителности, свързани с живота и делото му

Снимки: nationallibrary.bg, museumvt.com, БТА, Иво Иванов