"Студ, дърво и камък се пука, гладни от два или три деня, а той пее и сè весел! Вечер – дордето ще легнем – той пее; сутрин, щом си отвори очите, пак пее" – така поетът и революционер Христо Ботев описва своя приятел Васил Левски, когото определя като "нечут характер" – "Когато ние се намираме в най-критическо положение, то той и тогава си е такъв весел, както и когато се намираме в най-добро положение". Според други съвременници на Апостола, дори когато е пътувал по своите комитетски дела, Левски непрекъснато е пеел и пригласявал текстове на песни към вече познати му мелодии.

Една от безценните реликви, достигнали до нас от тази харизматична личност, поставила основите на организираното революционно движение и радетел за свободна България, е личното тефтерче, където Апостола записвал важни моменти от ежедневието си, включително и някои песни.

• Бележникът на Левски е вселена – разкрива многото лица на Апостола

Песните, които откриваме в бележника на Васил Левски, са били част от тогавашната звукова среда, характерни за Възраждането, обяснява певецът и фолклористът Даниел Спасов. Сред тях още в първите страници е тропарът на светите братя Кирил и Методий. Ние знаем, че Левски е бил и църковен певец. Той е пял прекрасно и "Достойно ест", и тропара на светите братя. "В този бележник се откриват и други песни. Това е "На прощаване" (стихотворение изповед от Христо Ботев, публикувано за първи път през 1871 г. – бел.ред.)". Не целият Ботев текст обаче е написан. "Тя е известна мелодия, която се е предавала от поколение на поколение и така я записва като част от своята изследователска работа етномузикологът акад. Николай Кауфман.

"Още една песен поне за мен с вълнуващ и емоционален текст, това е "Все за тебе мисля, мамо", разказва Спасов, който самият е изпълнител на народни песни.

"Лично за себе си аз винаги съм смятал, че бележникът на Левски е част от неговото духовно наследство. Там можем да намерим много неща. Но наистина изненада за мен, преди доста години беше, че там са написани текстовете на популярни за това време песни. Песни които са се пели, песни които той е пял и наистина това е част от неговия вътрешен духовен свят", коментира Спасов.

"Не пей славею" – песента, която свързват с последните мигове на Левски

"Има предание, записано в лозенските села край София от голямата българска фолоклористка Райна Кацарова, (която създава музикалните събори в Копривщица- бел.ред.), че преди да бъде обесен, Левски е пял, имал е тази смелост и одухотвореност – разказва Даниел Спасов. – Естествено е било, пред присъстващите турци, за да бъде разбран Левски да запее на турски език, не на български. Българката, съхранила паметта за този драматичен епизод е била слугиня в дома на един турски бей в София и отглеждала неговите деца. Господарят й я задължил да присъства на екзекуцията. Днес не можем да кажем, дали това е факт" – напомня Даниел Спасов, който също е записвал редица причудливи разкази за български фолклорни песни, но продължава историята:

"Възрастната жена, която разказва историята на Райна Кацарова се казва баба Петкана Хъшова. Тя е изпяла тази песен на турски. След това Райна Кацарова я записва в БНР като спомен и всъщност ние, когато правихме големия филм на БНТ "Песните на апостола" преведохме тази песен на български. Тя има много странен, драматичен текст – "Не пей, не пей, славею, имам време, не бързам. Нямам майка, нито баща, не пей ти славею, имам време, не бързам…". Това е посланието, наистина доста тъжно, сакрално на моменти. Но е странно наистина – ако я слушаш в оригинал, тя звучи като типично стара турска народна песен, в цялата стилистика на турска народна песен. Когато я преведоха колегите от турската редакция в телевизията и ние я записахме в съпровод, тя стана българска. Защото тези песни тук, на Балканите, имат много общи неща, но имат и много различни.

Не знам дали тази история е истинска или - не, но пък е много вълнуваща, много човешка, с цялото страдание на този акт - от страна на самия Левски, който отива млад, недовършил своето дело, и от страна на плачещите. Не знам дали е имало публика (на обесването му), но ето бабата е пресъздала, че е имало публика, която е присъствала на тази екзекуция. И всички са плакали. Това е като символика на страданието на целия ни народ", завършва своя разказ Даниел Спасов.

Снимки: БТА, БНТ, militarymuseum.bg, архив