Байсе Касъмларлъ е начална учителка. Тя е от онези педагози, за които работата с деца е не просто професия, а призвание. Казва, че малчуганите й дават сила и енергия, тя пък влага цялата си душа и сърце докато ги учи да пишат и четат. Учениците я обожават. За някои дори е като втора майка.
Байсе Касъмларлъ разказва, че започнала работа в училище, на следващия ден след като получила дипломата за учител. 19 години преподавала в родния си край в Североизточна България – в Тутраканско. Седем години била и директор на едно начално училище в региона.
"Едно начално училище, което се бореше дали да остане или да бъде закрито. Седем години успях да го задържа. Разбира се, не сама - с помощта на кметския наместник, на Общинския съвет. Между другото тогава бях и общински съветник, и председател на комисията по образование в Тутракан. И след това с решение на Общинския съвет, преобразувахме училището в детска градина. Учениците започнаха да пътуват до Тутракан, а децата в предучилищна възраст започнаха да посещават детската градина. Аз бях и директор една година там", разказва учителката.
През 2008 година Байсе Касъмларлъ решава да направи радикална промяна. Напуска любимата работа, оставя близки и роднини, и заедно със семейството си емигрира в Белгия. Наясно била, че без да знае езика, в чужбина няма как да продължи да преподава. Затова, пристигайки в Брюксел, веднага се записва на езиков курс и докато учи френски, за да се издържа, започва работа в почистваща фирма.

"Да, тръгнах от нулата. Дойдох с ясната мисъл, че ще работя в чистенето. Още на единайсетия ден намерих работа благодарение на шофьорската си книжка. Бях шофьор – превозвах работници и едновременно с тях чистех офиси, училища. Беше един много тежък период за мен. Първо, за адаптация към културата, манталитета, начина на живот тук. В същото време през деня работех, а вечер ходех на курс по френски. Идеята ми бе да усъвършенствам френския си език, за да мога да работя в България като начален учител и да преподавам френски език. Но така се стекоха обстоятелствата, че вече 16 години съм тук."
След първоначалните изпитания и трудности, съдбата все пак се оказва благосклонна. И в Белгия Байсе Касъмларлъ започва да прави това, за което е призвана – да работи с деца. Преди завръщането й като преподавател в училище, няколко години работи като детегледачка.
"Преминах през три семейства, отгледах шест деца. През това време разширих кръга си на познати. Срещнах хора, които ме насочиха, препоръчаха и започнах работа в българското неделно училище към посолството на Република България. Седем години вече преподавам там. През лятото се явих на интервю и от есента започнах да работя в Европейското училище, в българската секция. Много съм щастлива, че се завърнах в тази сфера, защото за мен учителството не е само професия. Аз съм много щастлива от факта, че работя с деца. Те ми дават сила, енергия. Аз се уча от тях. Продължавам да се уча, защото е предизвикателство да се работи със съвременните деца – много информирани, много знаещи, но в същото време нетърпеливи, с по-слаба концентрация и учителят трябва да е майстор в преподаването и задържането на вниманието им. Аз съм твърде емоционален човек и за мен работата в училище не е само преподаване и образование, а и индивидуална работа с всяко дете. Да го видиш, да го усетиш и да хванеш силните му страни. И понеже вече имам много дълъг опит разбирам, че моите ученици не помнят толкова как съм ги научила да четат и пишат, а по-скоро помнят моето отношение към тях. Дали съм ги похвалила, дали съм ги погалила. Работата на един учител е не само да образова, а и да усети детето."

Байсе Касъмларлъ е от онези учители, които никога не можеш да забравиш.
"И сега получавам съобщения на благодарност, че всъщност съм била като втора майка. Или благодарност, че детето е усетило коя е силната му страна и се е ориентирало например да учи история и се е реализирало с история. Уроците ми по "Човек и общество" или "Околен свят" са го впечатлили. Съвсем наскоро, миналата седмица едно дете каза - днес ми бе най-щастливият ден в училище. Бях ги наградила с едни медали. Това е моето удовлетворение от работата ми. Да виждам щастливи децата. Да виждам доволни родители."
Колко сложна е работата на педагозите, които работят с деца билингви?

"В Софийския университет моята дипломна работа беше обучение на деца билингви с алтернативни учебници. И работата ми в Тутракан също беше свързана с деца билингви – които вкъщи говорят на турски, а в училище трябва да говорят на български език – казва Байсе Касъмларлъ и продължава да сравнява работата си в България и Белгия: – И тук децата говорят няколко езика. Обикновено, когато преподавам аз обяснявам думичката както на френски, така и на фламандски език. Става въпрос за понятията съществително име, глагол. И тогава те така реагират – "а, ние вече сме го учили, ние вече го знаем". Така че аз не виждам затруднения."

Въпреки, че е щастлива с работата си в училище, Байсе Касъмларлъ мечтае по-скоро да се завърне в България, за да бъде по-близо до земята и до корените си.
"Носталгията я има и желанието ми е да се завърна, колкото се може по-скоро в моя роден край. Мечтая да се занимавам отново с учителство, но и със земята. Наскоро си купих къща на село. Идеята ми е да я направя като "Вилата на баба" – селски туризъм за деца. През лятото да събирам дечица и те да видят, да усетят живота на село – заниманията с растения, с животни. Да имат допир до тази част от живота, защото и сега виждам, че има възрастни мъже и жени, които никога не са имали баба и дядо на село. Не са имали допир със земята. Искам да се завърна при корена, защото там се чувствам на място, в свои води. Там се чувствам силна. Да се завърна в България заради спокойствието, въздуха, водата, природата и близките", казва в заключение Байсе Касъмларлъ.
Снимки: личен архив на Байсе Касъмларлъ

В украинския град Болград, Одеска област, се готвят за Международния винен фестивал Bolgrad Wine Fest 2025, който ще се състои втората събота на ноември, съобщи екипът на Фонда за подкрепа на предприемачеството в Болград с директор..
Двайсет и две оригинални картини на известния модернист Жорж Папазов ще бъдат показани в Българския културен институт в Париж. Сред тях ще са негови ранни платна от 20-те години на миналия век и от по-късните му години във Франция. Всички те са част..
"Младежки фотоконкурс 777" предизвиква български деца и младежи от страната и по света да се включат в маратон по улична фотография. Участниците ще трябва за 7 часа да заснемат 7 фотографии по различни теми. Творбите ще бъдат оценявани от..
Учениците от Българското училище "Азбука" в Дъблин ще могат да се включат в ново занимание, съобщиха от учебното заведение на фейсбук страницата си...
В елегантната и модерна зала MuTh във Виена се състоя забележителен благотворителен концерт-спектакъл. Всички средства от билетите, както и..
"Младежки фотоконкурс 777" предизвиква български деца и младежи от страната и по света да се включат в маратон по улична фотография. Участниците ще..