Един млад български творец решава по собствено желание да напусне този свят в средата на миналия век, за да съхрани нетленността в себе си, макар и победен от системата на чисто физическо ниво. В момента в галерията на Българския културен институт в Париж той присъства чрез творбите си, разказвайки истории, предизвиквайки размисли, но и отправяйки послания, които с актуалността си отново съживяват практики, уж завинаги оставени в миналото.

Маргарит Цанев, наричан от своите приятели Мáрго, се ражда през 1944 г. в Тетевен – малък град, потърсил убежище в прегръдките на високи планини.

"Той като че ли имаше две роли – на единак, на много вглъбен самостоятелен човек, и в същото време се радваше на много приятели, на хубави разговори с тях, което е съвсем нормално за един артистичен и отдаден на изкуството човек – казва галеристът и куратор на изложбата Олимпия Николова-Даниел. – От една страна, той живееше в библиотеката с произведенията на изкуството, а от друга, живееше живота на млад човек."

Талантът му бива забелязан още в първите училищни години в родния град и той завършва художествената гимназия в София с отличие. Заниманията с живопис се оказват началното стъпало, което го издига до специалност "Скулптура" в Художествената академия. Макар и отишъл си едва на 24 години, в творчеството си засяга теми, прилягащи повече на някой белобрад мъдрец. Като че ли времето го кара да порасне толкова бързо или пък предусещането за броя на предопределените му дни.

Случайно намерена папка с акварели на тавана на вече несъществуващата семейна къща в Тетевен се превръща в най-ранното свидетелство за първите сериозни опити на Марго в изкуството. Мрачни помещения с еднотипни легла, казармен ред и печка с дълъг кюнец в общежитието, загатнати с лек жест на четката човешки силуети най-често в черно пресъздават атмосфера на тъга, носталгия и самота.

"Можем да отчетем неговата зрялост, задълбоченото му търсене на това да материализира света, да се учи например как се прави стена, локва, пейзаж – въобще доста сериозното му и проникновено отношение към нещата от живота – изтъква Олимпия Николова. – Докато рисунките, които включваме в изложбата, са опит за дематериализиране на всичко, което е постигнал в акварелите. Това са философски размишления, разширявания на границите на познанието, но в друг аспект – много лаконично и коментарно по отношение на вълнуващите го неща. Може да се види проучването на междучовешките отношения, търсенията в областта на философията, на религията. Чували сме, че Марго е ходил с една книжка на Лао Дзъ под мишница и се е занимавал с тази философия. Така че нашата задача беше да покажем дълбокото му и сериозно отношение към света през изкуството, което е правил."

В една от картините си Маргарит Цанев изобразява мъж с разперени като криле ръце. През 1969 г. самият той полита от висока скала в Тетевенския Балкан. Намират го случайно през пролетта, когато дълбокият сняг се превръща в ручеи, които измиват с нежност опазеното му благодарение на студа лице.

Лична ли е била депресията на Марго или вкоренена в социалното му битие? На този въпрос неговите приятели до ден-днешен не могат да дадат категоричен отговор. Неоспорим факт обаче е последната капка катран – прекъсналият за една година студент чува думите от устата на декан в Художествената академия: "Ей, попе, отиди да си обръснеш брадата и като се приведеш във вид, ела да те запишем за студент", според свидетелство във филма "Марго и приятели". Пусналият брада в знак на траур към покойните си майка и баща младеж обаче не се вслушва в безапелационния "съвет".

"Той беше свободен, истински, духовен аристократ и не се съобразяваше с нищо освен с природата и с таланта си – затова отказаха да запише следващия курс, не само заради брадата", категоричен е един от приятелите му. Следва изключване и принудително отпращане към родния Тетевен.

"Мисля, че този краен акт е категоричен знак за непоносимост – смята Олимпия Николова. – Неслучайно приятелите и хората, докоснали се до Марго, толкова ценят неговата личност и творчеството му. С течение на времето те се превръщат в малко общество, макар и в позицията на аутсайдери. Но според мен е важно в едно общество да има именно аутсайдери, да има хора като тези приятели и като самия Маргарит Цанев, защото те стават коректив, който ни кара не само да се замислим, но и да не допускаме такъв тип репресии."

Бунтът срещу системата личи в неговите творби. "Лицата се изкривяват в гротески, телата се превръщат в безжизнени предмети, в модули, които изграждат паметници и храмове. Увенчаните със слава са презрени и жалки", добавя Олимпия Николова. Примерът на Марго се оказва заразителен за неговите приятели и състуденти организират посмъртна изложба в подземния етаж на Академията, по време на която звучи Бах от грамофона на покойния творец. Разбира се, изложбата скоропостижно е разтурена.

"Въпреки затвореността на България, той е уловил идеите във въздуха. Един интелигентен и задълбочен човек, какъвто е бил Маргарит Цанев, се е превърнал в абсолютен еквивалент на всичко, което става в световните явления", казва в заключение Олимпия Николова. Такъв го виждат в момента и зрителите в Културния институт в Париж през творбите му в изложбата "Полет" (до 23 май) – "полет на един непокорен дух, отправил предизвикателство към фалшивите доминиращи ценности на своето време и станал пример как "слабото става силно" (Лао Дзъ), създавайки малко, но устойчиво гражданско общество, което невидимо коригира".

През едно далечно лято, останал сам в старинната църква от 16-и век в село Марица, Марго създава каменен Орфей. Оказва се, че е изработил паметник за своя гроб. Тъй като темата за Орфей била сред любимите му, неговите приятели поставят издялания лик на древния певец на мястото за вечен покой на художника.

Снимки: Министерство на културата, Българския културен институт в Париж, Български културен институт в Берлин