На 24 март Православната църква възпоменава преподобни Захария и свети Артемий, епископ Селевкийски (Солунски). 

Преподобни Захария бил син на египтянина Карион, който оставил жена и деца и отишъл в манастир, където приел монашество. Взел със себе си и Захария. Макар и по-млад от много старци в манастира, Захария се удостоил с големи благодатни дарове. От благодатта Божия усещал сякаш целият гори отвътре.

Когато св. Макарий го запитал, кое прави монаха истински, Захария отговорил: Онова, което непрестанно ни принуждава да изпълняваме заповедите Божии. А когато старецът Моисей го попитал какво значи да бъдеш монах, в отговор Захария хвърлил килимявката си и я стъпкал с думите: Ако човек не бъде тъй сърдечно съкрушен, не може да бъде монах.

Захария бил голямо светило между монасите в пустинята и млад се преселил при Господа.

Свети Артемий (Артемон), епископ Селевкийски, е роден и живял в Селевкия Писидийска (Мала Азия). Той бил благочестив и добродетелен, затова свети апостол Павел, като дошъл в Селевкия, поставил свети Артемий като най-достоен първи епископ на този град. Свети Артемий мъдро се грижел за повереното му паство и се прославил като застъпник за бедните и гонените.

Свети Артемий починал в дълбока старост.

В древните славянски календари "Селевкински" е записано като "Селеукински", от което е произлязло "Селунски", но в някои гръцки паметници светецът се нарича и Солунски. Затова свети Артемий (или Артемон) е отбелязан в календарите и като Селевкийски, и като Солунски, но това е един и същи светец.

Рубриката "Църковен календар" се осъществява от екип на Радио България със съдействието на Александра Карамихалева, главен редактор на "Църковен вестник".