На 15 май възпоменаваме преподобни Пахомий Велики и преподобни Ахилий, епископ Лариски.

Свети Пахомий Велики, заедно с Антоний Велики, Макарий Велики и Евтимий Велики е стълб на отшелничеството и основател на монашеския общежитиен живот в Египет.

След една година подвижнически аскетичен живот в пустинята, около преподобния Пахомий постепенно се събрали ученици. Свети Пахомий въвел устав за общ живот, като установил еднаква храна и облекло за всички. Монасите от манастира били длъжни да работят в определеното им послушание за общото благо на манастира – да нямат собствени пари и имущество. Пахомий смятал послушанието по-високо от поста и молитвата и изисквал монасите стриктно да спазват правилата. Броят на монасите в манастира бързо се увеличил, което наложило построяването на още 7 манастира. 7000 монаси били под ръководството на свети Пахомий, който посещавал всички манастири и ги управлявал.

В същото време оставал дълбоко смирен монах, винаги проявяващ кротост и послушание пред всеки брат.

Преподобният учел всячески да се пазим да не осъждаме другите и самият той внимавал и с мисъл да не съди някого.

Към края на живота си свети Пахомий се разболял тежко от чума, която се разразила по онези места.

Починал около 348 година, на 53-годишна възраст и бил погребан близо до манастира.

Днес почитаме и свети Ахил, епископ на Лариса, живял през IV век, по време на управлението на свети Константин Велики.

Участник в Първия Вселенски събор, където смело осъжда еретика Арий. Имал дара да лекува болести и извършил много чудеса. Светецът починал мирно около 330 г.

От 978 г. мощите му се намират в град Преспа, на остров Свети Ахил - резиденция и лобно място на българския цар Самуил.