Възможно ли е още от 2026 г. предметът "Добродетели и религии" да влезе в учебните програми и вече да бъде задължителен – това е дебат, около който се изказаха различни гледни точки през последните няколко седмици. "Въвеждането на задължителен предмет по религии в българското училище е обосновано и е това, което искат повечето българи" – казват от Синдиката на българските учители към КНСБ, в който членува голяма част от професионалната общност. Те настояват да има обществен дебат по въпроса, поради което той беше включен в дискусиите на специализиран форум тази седмица, поставен редом до други водещи теми, като тази за учителските доходи и реформата в средното образование. На срещата с учителите министърът на образованието и науката Красимир Вълчев заяви, че темата вече е сложена на масата и се върви към въвеждането на такъв предмет в българските училища.
И в момента религията присъства в образователните учебни програми, но като свободноизбираема форма. Предмет "Религия, християнство, православие" се изучава от пренебрежимо малък брой ученици – едва 12 хиляди, според статистика на Светия синод. На второ място, според етническата принадлежност се изучава "Религия-ислям" – от 2 хил. деца. А най-малко родители са предпочели техните деца да посещават часове по "Религия – неконфесионална форма на обучение" – едва 12 ученици.
Според социологическо проучване на Агенция "Тренд", 57% от анкетираните българи одобряват въвеждането на предмет "религия" в българското общообразователно училище. От същото изследване става ясно, че за българските ученици най-върховата ценност в момента е материалното благосъстояние на техните семейства. За някои анализатори това е симптоматичен сигнал, че духовното образование е наложително.
"Държим дебатът за въвеждането на предмет "Религия" да стане час по-скоро и той да е напълно прозрачен, за да се чуят всички гледни точки, – казва президентът на КНСБ Пламен Димитров. – Искаме да няма съмнение, че това, което сме направили, ще е най-доброто за българите и за нашите деца.Сега въведеният свободноизбираем предмет дава някакъв отговор, но има и други варианти, които ще се разгледат, по примера на другите страни от ЕС."
В образователните програми, които МОН подготвя, ще има различни модули. Целта е да може учениците и родителите да имат варианти при избора на съдържание и насоченост в така предложения предмет, който ще се изучава. Предложението е той да се нарича "Добродетели и религии" и да дава възможност за избор на конфесионална насоченост в обучението /по-близка до мнозинството от православните християни в България/. Ще има и програма, която е неконфесионална и е свързана с история на религиите и информация за тези духовни общности, които са познати в България и с които всички ние се срещаме. Нова е идеята, освен тези програми по религия, учениците да могат да изберат и програма по етика и добродетели, в рамките на същия този предмет. Учениците които не желаят религиозен профил, могат да се насочат към третия вариант, който дава насока към усвояване на добродетели, но в изцяло философски прочит.
Въпреки разнообразието от варианти, които се обсъждат в МОН, има хора, които казват, че подобен задължителен предмет може да има обратен ефект, най вече заради това, че при тези занятия ще липсва диалогичност и ще се наложи децата да заучават религиозните доктрини в училище. "Няма никаква връзка между религиозната принадлежност на родителите или детето и склонността му да проявява по-алтруистични поведения, да помага на някого, да проявява емпатия" – посочи пред БНР д-р Женя Лазарова, психолог и невроучен.
"Не е проблем учители и монаси да разговарят, но този уклон в момента – Българската православна църква да определя образователни политики, според мен, е малко рискован, да не кажа, че застрашава светското естество на нашето образование и за съжаление не се базира на никакви реални научни данни за ползата от религиозното образование" – смята ученият.
"Притесненията са неоснователни, тъй като българското училище ще ограмотява така нашите деца по отношение на религиите, че те да познават, а не да бъдат принуждавани да следват някаква религия. Целта е по-скоро да познават определени религиозни, нравствени ценности, както и каква е ролята на религията при формирането на нашата държавност и култура" – пояснява Десислава Панайотова, експерт "Програми и проекти" в Културно-просветния отдел в Светия синод на Българската православна църква:
Отношенията между България и Турция, които са приятелски, партньорски и които с десетилетия изграждаме устойчиво, са гаранция за опазването на националните, но и на външните европейски граници по начин, който е пример за Европа. Това заяви..
Един от най-големите товарни кораби в света за първи път акостира в „Пристанище Варна“ и достави 58 000 т. рапица, предаде БГНЕС. Товарът е от Канадаи и ще се рафинира в страната. Доставката се прави заради липсата на суровина и ограниченията за..
Доставката на изтребителите F-16 е само началото на политическия ангажимент към логистиката, поддръжката и изграждането на реални отбранителни способности на Българските военновъздушни сили. Това заяви държавният глава Румен Радев на среща със..
Българският научноизследователски кораб "Св. св. Кирил и Методий" (НИК 421) ще бъде тържествено посрещнат днес на морската гара във Варна. Лошото време..
Малко след откриването на мотосезона в София в края на март, столицата ни става домакин на най-голямото мото изложение у нас . То се провежда от..
В "България днес" на 11 април слушайте: 01:45 - Актуална информация от България и света 10:14 - Прогноза за времето у нас и по света 16:07 -..