Лазаровден се празнува от православните българи в събота преди Цветница. Основен обред е лазаруването – обичай с любовно-женитбен характер. В него участват девойки над 16-годишн възраст, наречени лазарки. Те обикалят полето и къщите, играят и пеят песни за любов и женитба, за плодородие, здраве и семейно благополучие В ранното утро на Лазаровден девойките се  събират на "чети", не по малко от 10 момичета във всяка, и тръгват да обикалят из селото. Някои от тях пеят по домовете, други пеят по пътищата и нивите, а трети шетат и пеят. Останалите моми, които придружават лазарките, но не лазаруват, се наричат "другарки".

Любопитен ритуал е посрещането на лазарките от домакинята на къщата. Тя  носи със себе си решето с пшеница, взема с шепа зрънца и ги хвърля върху лазарките. Те повдигат скутите си, за да съберат повече жито. Отнасят го вкъщи и го прибират в хамбара с житото.

Лазарките пеят песни за всеки член от семейството. Първо пеят за домакина, който влиза в средата на лазариците. Други лазарки играят с кърпите си около домакина, а той ги дарява с пари. Пеят се песни за домакинята, за мома и ерген, за женитба, за малко дете, за млада невяста.

"Лазаров ден е моминския празник, който по аналогия наподобява коледуването за мъжете, тъй като подобно на коледуването, при момичетата лазаруването представлява ритуал на прехода Т.е. това е преминаване от детска възраст, във възраст за женитба – обяснява етнографът Мария Боянова от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН:

"На практика едно момиче не може да се момее, преди да е лазарувало. Това означава, че след като момата е била вече лазарка, тя може да си закичва с венци и цветя косите, да носи накити, да носи везана риза и вече може да се залюбва с ерген, за когото в бъдеще може да се омъжи. Лазаруването е това, без което Лазаровден не може. То е повсеместно разпространено по българските земи още от традиционния период. В днешно време е претърпяло съществени трансформации, тъй като в периода на социализма е било организирано от училищата, тогава момичета, но и момчета са обикаляли къщите, за да пеят песни за здраве и благополучие. В днешно време се наблюдава пак такава организация на празника, свързана с читалищната или училищната инициатива. Те организират децата да разучават песните за Лазаровден, но пък празникът е изгубил това свое значение – като ритуал на преход от детска възраст, към моминската. И друго нещо, което наблюдаваме, е че в днешно време всяка година момиченцата стават лазарки, стига да има кой да ги организира. Докато в народната традиция, лазаруването става веднъж в живота. От т.нар. "подявка", или момиче, което още не е мома, но с лазаруването тя се превръща в свършена мома и се очаква в идната зима, тя да се задоми. Ако не се омъжи през идната година, на следващата момата не отива отново да лазарува пак."

Подобно на коледарите, и лазарките имат различни по предназначение песни – за богат селянин и за беден селянин, за съпругата на бедния селянин, и за тази на богатия селянин. Имат песни за орача, за овчаря, за попа, за терзията, за учителя и въобще за всички, които практикуват различни занаяти в местната общност. "Но във всичките тези песни пожеланието е тъкмо за здраве и благополучие" – казва Мария Боянова и продължава:

"Основната идея, от една страна е очертаване на мечтите и надеждите на момата за задомяване, а от друга, измолването на плодородие. В народните представи Лазаровден е празник на нивите, пасищата и горите. Даже в песните се казва, че Св. Лазар обикаля с балтия, с която почиства горите, за да отвори пространство за ниви, които хората да култивират. Виждаме това и при песните на лазарките, много често те включват в репертоара си пеперударски песни, т.е. песни за измолване на дъжд, песни, с които се опява нивата и кошерите. Пожеланията са – всичко да се множи, както домашния добитък, реколтата и семейството в рамките на дома си."

Много цветя за този празник има във венците и в ръцете на лазарките. "Етнографът Димитър Маринов свързва цветята и градината като "живи свидетели" на моминските въздишки, мечти и надежди. Затова народните песни често са посветени на градината, на трендафила. В тях цветята задължително присъстват, а в случая става въпрос и за пролетен празник" – казва още Мария Боянова:

"Да си мома, това е символ на младостта, на свежестта, на красотата, затова няма как да мине без цветя подобен празник. А наименованието на празника идва от почитта към Св. Лазар като светец в Православната църква. На този ден в православния календар се чества възкресението на Св. Лазар, той е съживен от самия Иисус Христос, като това е чудо, извършено в земния път на Спасителя."

Обичаят "лазаруване" не е свързан с тайнствени ритуали и гадания, но пък носи надеждата, че където минат лазарките, там ще има плодородие и охолен живот. Важна е задачата на лазарките в съботния ден. Те обикалят и нивите, а пътьом срещат  и доста странници и пътници, като за всеки имат пожелания и наричания. И тъй като на Лазаровден момичетата прекарват доста часове навън, всички се надяват на този ден да не вали, а  времето да е слънчево и хубаво.

Снимки: Facebook/ Регионален етнографски музей на открито „Етър”