Докато преди 20 години в българското училище "Дунав" в Линц, Залцбург и Велс е имало само 6 деца, то днес в трите му филиала седем учители обучават 140. Както и други български образователни средища по света, така и "Дунав" още от създаването си разчита на изключителна подкрепа от страна на една от църквите в града:

Училището разполага и с богата библиотека, в която можете да откриете над 1000 български книги.

Своята 20-годишнина средището отбелязва с двудневен празник на 10 и 11 май, с участието на много гости и представители на държавни институции, сред които МОН, ИАБЧ и посолството на България във Виена.

"Празникът ще започне в църквата, където ще дойдат нашите ученици и учители от Залцбург и Велс. В програмата е предвиден не само ученически спектакъл, но и съвместна изложба с Професионалната гимназия по прецизна техника и оптика "М.В. Ломоносов", в която ще бъдат изложени картини и текстове под мотото "Езикът на омразата". След това е тържествената част, в която ще бъдат посрещнати гостите и ще бъде изигран спектакълът, обяд и разходка из град Линц. Вечерта сме запазили места в местен ресторант, където ще седнем, за да поговорим за миналото и бъдещето на българското образование зад граница."

Тази изложба е част от проекта "Неразказани истории. Преодоляване езика на омразата", разписан от директора на училище "Дунав" Дарина Тонкова. В рамките му е предвидено издаването на книгата "Езикът на омразата" и кръгла маса, на която ще бъде обсъдена тази тема. 

Празничната програма продължава и на следващия ден, когато всички ученици и учители, заедно с гостите от гимназия "Ломоносов", ще присъстват на церемония в мемориалния комплекс "Маутхаузен", посветена на жертвите на нацисткия режим.

В мемориалния комплекс, който се намира недалеч от град Линц, паметници или паметни плочи имат всички държави, чиито граждани са намерили смъртта си в бившия нацистки концентрационен лагер. Сред тях са и 20 българи. В тяхна памет скулпторът Любомир Далчев извайва паметник, поставен там през 1975 година. По традиция всяка година във втората неделя от месец май биват почетени жертвите, загинали в лагера, съществувал от 1938 до 1945 година.

Снежана признава, че ѝ е трудно да открои определени важни за нея моменти от 20-годишната история на училището, но е убедена в следното:

"Най-хубавото е, че то продължава да съществува и да се разраства, което означава, че ние си вършим работата добре. Хубавите моменти са когато видим блясъка в очите на децата, желанието, с което идват в училището и говорят на родния си език, когато застанат и започнат да рецитират стихотворението на Иван Вазов "Аз съм българче" или някое на Дора Габе."

Важна част от екипа на училището е и баба Петя, която всяка седмица приготвя любими закуски за децата, сред които са мекиците, палачинките и пържените филийки. Техният вкус и миризма макар и само за миг, ги пренасят в родината и така те нито за момент не губят връзката си с нея.

Любовта към България се усеща в звънките им гласове, дори когато само запеят химна на школото, чийто текст гласи:

В училище "Дунав" ни води мечтата

да носим България вечно в сърцата,

да знаем рода си със дух благороден,

да тачим езика си свиден и роден.

Макар и далече, далече в чужбина

милеем за нашата скъпа Родина,

за нашите песни и танци красиви,

за древните празници мъдри и живи.

Момичета умни и смели момчета

с любов и признателност пазим завета

да станем разумни и можещи хора,

на свойта родина да бъдем опора.

Снимки:  Българско училище "Дунав" - Линц