На 8 май честваме паметта на свети апостол и евангелист Йоан Богослов и на преподобни Арсений Велики.

Успението на свети апостол и евангелист Йоан Богослов, възлюбен Христов ученик и довереник, се празнува на 26 септември, а на 8 май се споменава честният прах, целебно изхождащ от гроба му.

Когато свети Йоан Богослов доживял 100-годишна възраст, след като много се потрудил за благовестието Христово, заедно със седем свои ученици отишъл в град Ефес и им заповядал да изкопаят кръстообразен гроб, в който се подготвил да умре, като легнал в него още жив, четем в житието му.

Християните, живеещи в Ефес, след смъртта на апостола разкопали гроба му, но не намерили тялото. Като оплакали честната му кончина, те се върнали в града, а след това често идвали на гроба на апостола и възнасяли усърдни молитви към Бога, като призовавали свети Йоан Богослов за помощ и ходатайство пред Бога.

При това всяка година, в този месец и на този ден, от гроба излизал много ситен прашец, който извършвал изцеления. Вярващите събирали този прашец и лекували различни недъзи и болести. Затова станало обичай, освен на 26 септември, и на този ден да възхваляват този велик Божий угодник, възлюбен от Бога, повече от всички.

Служението на Любовта е целият житейски път на апостол Йоан Богослов, всичките му писания са пропити с любов и затова е наричан Апостол на любовта.

В писанията му основна идея е, че Бог по Своята същност е Любов (1 Йоан 4:8), че Божията любов към човека е неизразима и постоянно увещава към взаимна любов.

Свети Арсений Велики е роден в 354 г. в Рим, в благочестиво християнско семейство. Получил добро образование, изучил трудовете на всички ритори и философи, но изоставил суетния живот и се посветил на Бога, като станал духовник в една от римските църкви.

Император Теодосий (379 – 395) чул за образованието и благочестието на дякон Арсений и му поверил образованието на синовете си. Но почитта, с която бил обграден, тежала на духа му, на стремежа му да служи на Бога, в тишината на монашеския живот. Преподобни Арсений тайно напуснал двореца и отплавал за Александрия, откъдето се оттеглил в пустинята.

Преподобният Арсений живял в уединена килия, приел подвига на мълчанието, и ходел на църква само в неделя и на празници, без да разговаря с никого, все повече потъвайки в божественото си съзерцание. 

Често казвал: "Много пъти съжалявах за думите, които изричаха устните ми, но никога не съжалих за мълчанието си".

Великият аскет прекарал 50 години в пост и молитва.

Починал в Господа на 95-годишна възраст през 449 г. или в нач. на 450 г., спечелвайки си прозвището "Велики".