В първите дни на май в селата на българите в областта Голо бърдо в Албания е особено оживено. Гергьовден е празник, изпълнен с особено значение и за тях, а всеки трети петък от месеца в Голо бърдо се организират пехливански игри, на които се стича народ от цяла Албания и от съседните държави.

Сватбите също са на особена почит сред нашенците в Голо бърдо, макар и те да се правят все по-рядко. Причината е, че много от местните са се пръснали из големите градове или са потърсили по-добър живот в странство.

И все пак, важното е, че има кой да разказва и да предава традицията.

Баба Флутурийе от село Големо Острени си спомня, че от своите родители е чувала, че някога „сме били с България“, а също – когато и в Албания идва кооперативното стопанство – „взеха ни всичко, което имахме“. По времето на комунизма дори им забранявали да правят традиционните си празници. И въпреки това, те ги спазвали. Както и езика – в училище говорили на албански, у дома - на български.

Днес е различно. През 2017 г. албанската държава официално призна българите за национално малцинство, а резултатите от преброяването на населението в Албания през есента на 2023 г. показаха, че българите са третото по численост национално малцинство в Албания. В самото Голо бърдо 60 % от хората са се декларирали като българи.

• Резултатите от официалното преброяване са голям успех за българската общност в Албания

С охота баба Флутурийе разказа пред репортера на Радио България Костандина Бело за сватбените традиции по този край, а след това – тя и други жени от Големо Острени я облякоха в автентична сватбена роба: 

"Някога, седмица преди сватбата отивахме за дърва – казва баба Флутурийе. - След това се събирахме на т.нар. житен мегдан. Два дни преди сватбата се отиваше на мелница, за да смелим житото. Цялото село се включваше. Булките се вземаха и се качваха на коне, под съпровод на тъпани. Те бяха с дулаци (б.а. булчински рокли), с черни фереджета, покрити изцяло, да не се виждат … Слагаха софрата, причакваха ни свекърите и свекървите. Свекърът ни вдигаше на ръце, като баща, и ни носеше в стаята... Така се правеха сватбите преди. Целите бяхме в черно, облечени до долу, скриваха ни дрехите и украшенията, които имахме. А сега невестите излизат разголени".

Когато булката дойде в новата къща, при мъжа си, сутринта на следващия ден трябва да отиде на чешмата да напълни вода за къщата, за готвене, пиене, за пране на дрехите – допълва разказа на баба Флутурийе Антони Курти, млад човек, учител по география в средното училище „Елез Кочи“ в Големо Острени. Обяснява ни и, че традицията повелява на 5 май много хора да ходят на чешмата, която е като в легендите - магическа, прави чудеса. 

• Антони Курти и запазените традиции на българите в Големо Острени

Легендата разказва за млада невеста (булка), която не можела да роди деца, отишла да напълни вода и спала там една вечер, а след това забременяла. Оттогава всички ходят при чешмата на 5 май вечерта, чакат да стане полунощ, за да посрещнат Гергьовден, после се връщат вкъщи, където всички трябва да пият от водата, за да им върви“.

В Голо бърдо има 10-12 вида народни носии за сватба. И костюмите от всяко село си имат особености. За да съхранят това богатство, желанието на местните е да изградят етнографски музей, където да покажат фолклора и традициите на този край.

„Тук на всяка улица има чешми – казва Антони Курти. - Много къщи пълнят вода от тук, защото не всички имат вода вкъщи и от старо време пълнят вода от чешмите на селото. Всяка чешма си има име. Тази тук се казва Дукоска вода, но има още Толоска вода, Мучоска вода… Името на всяка чешма идва от името на човека, който я е изградил. Преди когато нямаше перални, хората си перяха дрехите на тези чешми, а булките пълнеха оттук вода за готвене, за миене, за всичко“.

За някогашния тежък живот ни говори и баба Флутурийе, като думите й уж са насочени към нас за отговор, но се отнасят и до дошлите две по-млади нейни съседки, дошли да видят какво става на улицата.

„Зимата тук е много студено. Събираме си дърва и се топлим. Младите не знаят, защото имат по-добри мъже, които се грижат за тях. А по наше време ние жените всичко носехме на раменете си. Мъжете ни ходеха на гурбет. Нямаше ги за по няколко седмици и така на всеки три месеца. Ние сами трябваше да се оправяме“.

На въпроса ни къде другаде е ходила, баба Флутурийе казва, че освен веднъж в Гърция, никъде другаде не е била. Откакто се помни живее все в селото. Децата й обаче вече не са при нея:

„Едно е в Италия, другото - в Англия. Има три деца. Той и жена му живяха известно време в Гърция, но после заминаха за Англия… Вие младите да сте здрави, ние старите да си идем“ – казва на изпроводяк баба Флутурийе, което "преведено" от местния български говор звучи така:

„Вие младите да сейте, ние да си ойме...“ 

А освен чрез спомените на по-старите хора, фолклорните традиции се пазят и предават и чрез различните фестивални прояви, училищни празници и читалищни мероприятия. 

Добър пример за това е състоялия се в края на април фолклорен фестивал на националните малцинства, организиран от сдружение „Свети Козма" и подкрепен от Комитета за националните малцинства в Република Албания, в който представител на българите е писателят, журналистът и преводач Милена Селими. На форума българското национално малцинство беше представено от ученички от гимназия "Елез Кочи" от с. Големо Острени (Голо бърдо), водени от своя директор Члирим Муча. Можете да ги видите в споделената фейсбук публикация на Милена Селими ТУК.  

Вижте още: 

• За Голо бърдо и неговите хора
• Антони Курти и запазените традиции на българите в Големо Острени
• За да опазят идентичността си, българите в Албания имат нужда и от държавна подкрепа
• Милена Селими: Българите в Албания имат нужда от учители и от внимание

Снимки: Милена Селими, Красимир Мартинов