Храмът "Рождество Христово" е една от най-хубавите църкви в село Арбанаси, което се намира само на 5 км от Велико Търново. Това е и един от малкото запазени храмове от края на XVI и началото на XVII век в България. Разполага с четири помещения, в които са съхранени над 3500 изображения на светци и библейски сцени. В добро състояние са и иконостасите – този на главното помещение е от XVIII век, а на параклиса – от 1649 година, което го прави един от най-старите, съхранени в страната ни. Църквата преминава през реставрация през 70-те години на XXв., като тогава стенописите са почистени от дебел слой сажди, образуван заради паленето на свещи, укрепена е конструкцията отвън и се поддържа ежедневно от служителите на Регионалния исторически музей /РИМ/ във Велико Търново.
Църквата е строена е на три пъти, като първата част от градежа датира от 1597 г., следващата – от 1638г. и окончателно конструкцията е завършена през 1649 г. С фрески са покрити всички стени и сводове на храма. Сред най-забележителните стенописи е т.нар. Колело на живота, който символично показва пътя на човека – от раждането, през стремежа към богатство и власт, до неизбежния край. Колелото се върти от ангели и напомня за преходността на всичко земно. А надписът на него гласи: "Нито съм бил, нито ме е имало".
"Тази сцена за първи път е изобразена именно в арбанашката църква" – уточнява екскурзоводът от РИМ- В. Търново, Петко Петкански:
"Това представлява и най-голям интерес за повечето туристически групи. Всяко нещо в църквата има огромно значение, като някои от сцените са свързани с уроци, които са важни за всеки човек. Особено въздействаща е сцената с Колелото на живота – символ на преходността на човешкия живот и на най-същественото за всеки човек: спасението на безсмъртната душа. Насочен основно към богатите, този урок напомня, че дори човек да притежава всичко приживе, най-важното остава душевното спасение.
Както е казано в Библията: "Дори и човек да получи всичко приживе, накрая ще бъде важно единствено да спаси душата си". Заможните хора носят по-голяма отговорност, защото разполагат с повече възможности и следва да се замислят как прекарват живота си и как използват средствата си. Те са призвани да се грижат не само за себе си, а и за други. Колкото повече притежава човек, толкова повече отговорности има. Затова и тази сцена е нарисувана именно в Арбанаси, защото по онова време там се заражда нова прослойка от богати християни, нещо нетипично за Османската империя. Осъзнавайки своята отговорност, те влагат част от средствата си в изграждането на църкви – като израз на вяра и служене на общността."
В този период в Арбанаси са заселени албанци, след военна кампания на султан Баязид Втори в тази част на Балканите. Това са православни християни и точно по тази причина те много бързо се претопяват в местното население – продължава разказа си Петко Петкански:
"Имаме данни за имената на такива хора, които живеят в Арбанаси от XVII в. Днес албанските имена практически не се откриват. Селото се "българизира" и населението му е предимно християнско. В тогавашната Османска империя хората са се делили на мюсюлмани и християни. Националността не е била от значение, по-важна е била религията. Затова всички християни в империята са наричани просто християни, защото разграничението е трудно. Това довело до сериозни проблеми – в един момент имало опасност българският етнос въобще да изчезне. След XVIII в. плавно и постепенно се възстановява бройката на българите. През XIX в. обаче доста от богатите фамилии започнали да говорят на гръцки език и да се "гърчеят", както записва самият Паисий Хилендарски. Но с появата на богата прослойка, която започва да се образова на различни места извън Османската империя, се възвръща обратно националната идея, че България трябва да се възстанови в своите църковни граници. Неслучайно първата фаза на националните ни освободителни борби е тъкмо за църковната независимост. Точно затова тези църкви в Търново и околностите имат огромно значение. Предполага се, че Арбанаси играе ролята на епископски център, който е преместен от Търново /след падането на България под османска власт/."
В наши дни в Арбанаси живеят малко над 300 жители, но по калдъръмените му улици ще срещнете много туристи. Посещавайки това кътче от България, човек се връща в една отминала епоха, за която свидетелстват запазените къщи с богата вътрешна украса и духовните средища – пет църкви и два действащи манастира. Празникът на селището съвпада и с един от най-тачените летни християнски празници – Успение Богородично (15 август).
Снимки: Гергана Манчева, arbanassi.org, РИМ - В. Търново
Сладкото изкушение "Га́раш" е торта, чиято история е много любопитна и заслужава вниманието както на интересуващите се от история , така и на любителите на безспорните ѝ вкусови качества. Създателят ѝ е австро-унгарецът Коста Гараш. Смята се, че..
В рамките на официалната визита на българска правителствена делегация в Черна гора се проведе среща между министрите на туризма на България и Черна гора Мирослав Боршош и Симонида Кордич. Сред основните теми бе подетата от българското Министерство..
България се позиционира на картата на здравния туризъм като конкурентна дестинация, предлагаща качествен продукт на европейско ниво. Това каза пред БТА д-р Сийка Кацарова, председател на Българския съюз по балнеология и СПА туризъм, във връзка със..