Срещнахме Галина Кънева при гостуването на екипа на подкаста "Мост на вярата" в българската православна църковна община "Св. Патриарх Евтимий Търновски" в Париж. Галина е член на църковното настоятелство при храма и е сред най-активните помощници на свещенството в организацията на църковния живот в общността.

Във Франция пристига през далечната 1996 г. Довежда я учението. Следва биология, а след това и мениджмънт, сменя няколко града, преди да се установи в Париж. Развива се по отношение на образование, професионално и личностно, но не спира да си задава екзистенциалните въпроси – за смисъла на живота, на усилията ни, на изпитанията, през които преминаваме, за целта на човешкия живот, за собственото си призвание в този свят, за важното и маловажното… Въпроси, на които усилено търси отговори и това търсене я довежда в Църквата, където не само намира нужните ѝ отговори, но и своето духовно семейство: "Животът на човека, за мен, се дели на две части – живот преди Църквата и живот след като е открил смисъла в Църквата. А човек намерил ли е Църквата, намерил е смисъл на живота си", категорична е Галина Кънева.

Изпитанията, през които човек неизбежно преминава през своя живот и които често надхвърлят собствените му сили и разум, в много случаи стават повод да потърси опора, вяра, надежда, посока и вразумление от Бога и стават конкретна причина да прекрачи дверите на храма. Така става и в живота на Галина. Посрещат я сърдечно, с топлота, с разбиране, бързо се приобщава към българската църковна общност и днес, на свой ред, със същата сърдечност и съпричастност се старае да посреща новодошлите в храма. Особено децата и младежите, които са бъдещето на общността и залог за пребъдването ѝ във времето.

Галина Кънева прави следваща крачка и успешно завършва богословие във Великотърновския университет, като се надява с наученото там и придобития духовен опит да е още по-полезна на българската църковна общност в Париж. В Църквата човек може да усети истинска духовна свобода, казва сънародничката ни и допълва, че именно заради това БПЦО в Париж е уникално място в столицата на страната, чийто официален девиз е "Свобода, равенство, братство" (на френски: Liberté, égalité, fraternité).

Божията благодат, Божията Любов приобщават нашите сънародници към Църквата и ги правят задружни, като едно семейство, обединени от общата си православна вяра и традиции. И всеки член в тази общност е ценен, значим, както са ценни и жизненоважни части в едно тяло, напомня ни Галина, споделяйки писаното слово: "И не може окото да каже на ръката: не ми трябваш, нито пък главата на нозете: не ми трябвате. Наопаки, ония телесни членове, които ни се струват по-слаби, са много по-нужни; и на ония членове на тялото, които мислим, че не са толкова на чест, отдаваме повече чест; и неблагообразните наши членове имат по-голямо благообразие, а благообразните нямат нужда от това. Но Бог разпределил тялото, като на несъвършената му част отдал по-голяма чест, за да няма разногласие в тялото, а членовете еднакво да се грижат един за други. И кога страда един член, страдат с него всички членове; кога се слави един член, радват се с него всички членове" – така пише свети апостол Павел на християните от църковната общност в Коринт и завършва: "Вие сте тяло Христово, а поотделно - членове." (1 Кар. 12:14, 21-27)

"Разбира се, това се дължи не само на хората, които са изградили общината и които я поддържат и продължават да я възобновяват – това са младите хора, които приемаме с много голяма радост. Дължи се и на труда на двамата ни свещеници – архимандрит Емилиян Боцановски и протойерей Иван Карагеоргиев – отбелязва Галина. – Те са прекрасни свещеници, с много добър подход към хората, с много голямо разбиране се отнасят и оказват голяма подкрепа. Човек, като стане част от тази църковна община, получава едно вдъхновение, което не спира и се обновява всяка неделя. И това ни кара да се връщаме отново и отново в тази хубава църква!"

С особено вдъхновение и вълнение Галина Кънева говори за това, какво е за нея Църквата, българският храм в Париж и общността, от която е част:

"Храмът ни не е много голям, но така, както имахте възможност да усетите, атмосферата е уникална! Наистина се надявам и пожелавам на всичките ни сънародници в България или извън България, без да губят никакво време да намерят този път към Църквата. И ако имат община, каквато ние имаме, чрез Тайнствата да се просветят, да се осветят и да намерят всеки своя път към Бога и да изпълнят своето предназначение!"

Запитана дали е трудно да бъдеш православен християнин в днешното секуларно общество и отдалечаващата се от християнските си корени Франция, Галина Кънева отговаря така:

"Ами трудно е и не е трудно. Трудно е поради всички тези външни фактори, които ни пречат по всякакъв начин да намерим Църквата или да разберем за какво става дума в храма. Но тези, които са почувствали нещо и са останали – за тях вече тези пречки нямат значение. Тогава вече нещата стават по-лесни. А когато всичко е просто и ясно – или сме с Бога или не сме – тогава вече всичко е по-лесно."

Снимки: Александра Карамихалева, Дарина Григорова