На фона на обезлюдените села в България и намаляващия брой животновъдни стопанства, един фермер от Подбалкана олицетворява упоритата борба за продължение на традиционния земеделски бит.

През последното десетилетие броят на козите в България е намалял с около 30%, показват официални статистически данни, а някои автохтоннинашенски породив даден момент са били на ръба на изчезване. Въпреки тревожната тенденция, Димитър Тотев от подбалканското село Турия решава да вдъхне нов живот на родния си край, като съживи една почти изчезнала порода – т.нар. българска бяла млечна коза.

• За радостите и неволите на едно фермерско семейство от село Добродан
  

"Тук просто много пречки има, много държавни органи. Ако един ти разреши, двама ще ти забранят – казва Димитър.– Не сме опитвали да създаваме краен продукт, защото спънките са много. Примерно, за да продаваш сирене в магазин се изискват документи за всяка стъпка – етикети, анализи, сертификати… Става твърде скъпо. Във Франция фермерът слага продукта на витрина и го продава като занаятчийски. Тук това е невъзможно."

През зимата разходите на Димитър за фураж и поддръжка почти изяждат печалбата му. За да прехрани своите 120 кози, той трябва да подготви 2000 бали груб фураж. "Каквото остане след сметките за ток и вода, е за нас", казва животновъдът. И допълва, че докато големите ферми работят с държавни субсидии, дребните производители разчитат на местни мандри, които изкупуват суровото мляко на много ниски цени. И още – почти невъзможно е да стигнеш до търговските вериги ако си малък производител – договорите са тежки, а държавата постоянно поставя административни спънки, твърди Димитър. Иначе, създаването на мандра звучи като логично решение.Но реалността е друга. Негов колега в района на село Турия инвестирал 120 хиляди лева, събрал пари от кредити и приятели, и накрая се оказало, че няма кой да работи: липсват технолози и работна ръка. А какво се случва, когато все пак започнеш да произвеждаш краен продукт?

"Тогава вече идва трудното. Трудно можеш да го продаваш само на фермерски пазари, като пак трябва да отговаряш на определени изисквания. Не можеш и в магазина да влезеш, защото нямаш количество. Ти няма как да имаш един тон сирене и да искаш да захранваш магазин в някоя верига. Той продава по сто кила на ден, а ти имаш за 10 дена сирене."

Днес българската бяла млечна коза вече не е застрашена порода, но битката за оцеляване на хората, които я пазят, продължава – при това вече без европейските субсидии в подкрепа на традиционните фермери, тъй като този вид коза се счита за възстановен. И макар да има програми за редки породи, тежките изисквания и ограниченото им приложение правят достъпа до тях почти невъзможен за стопани като Димитър.

"Това не е бизнес, това си е жива мъка! Хванали сме се на хорото и поради тази причина не се отказваме, защото винаги сме се надявали, че ще дойдат по-добри времена. Ако държавата иска да помогне, нека просто да не ни пречи. И да не дотира "наши хора", а да остави пазара да работи. А ако си добър производител, клиентите ще те търсят" – заключава Димитър Тотев пред Радио България.

Вижте още:

• Цвети и нейните "щастливи" биволи от породата българска мурра
  
  
• Сок от планински лимон, арония или дюля – защо не е лесно да си биопроизводител у нас 

Снимки: Венета Николова