Между изкуството и реалността – младите хора и идеите им за живота след училището

В сезона на абитуриентските балове и в самия край на учебната година през юни поглеждаме към вълненията на младите хора, на които предстои да отворят нова страница в живота след завършване на средното образование. Присъщо на всеки тийнейджър е да има много мечти и планове за своята реализация след положение усилия и натрупаните знания в училище. Разговорът по теми като талант, интереси и бъдеща професионална реализация вълнува и родители, и ученици и то много преди да дойде време за зрелостните изпити в края на 12-ти клас. Според обобщените данни на една от агенциите, които служат като посредници между висшите училища и средношколците, българските ученици най-често се насочват към специалностите икономика и мениджмънт, или пък програмиране и компютърен дизайн. След тях сред желаните професионални направления се нареждат психология, инженерни науки, медии и комуникации, педагогика, медицина и т.н. По думите на мениджъри в образованието, младите хора стават все по-ориентирани и още от 9-10 клас много ученици заминават на езикови ваканции в чужбина. Така те тестват чуждата образователна система, трупат опит и знания и не на последно място – ориентират се в необятния свят на предлаганите образователни програми. Когато отрано знаят какво искат, децата са по-мотивирани и по-лесно могат да изберат правилното висше училище в което да продължа след гимназия.

Не е учудващо, че новите млади, които са израснали с компютърните приложения и свободно боравят с новите технологии, са изкушени да продължат образованието си тъкмо в такива области. Вече е тенденция университетите да предлага комбинация на приложни компютърни науки в съчетание с широкото навлизане на изкуствения интелект във всяко специализирано обучение, отбелязват анализатори на тенденциите в образованието. И макар да живеем в свят, в който да боравиш с новите технологии отваря по-широко поле за реализация, българските младежи не губят интерес и желание да се занимават с изкуство и да се изявяват на сцена. Точно това показва срещата ни с учениците, които всяка събота репетират в театрално студио "IUVENES". Повечето от тях са възпитаници на гимназии със стопанско-банков и икономически профил. Казват, че искат заниманията с театър да продължат да доминират в живота им и има конкретно обяснение за това: "Тук ние работим с емоциите си, в студиото се събират деца, които имат сходно мислене, сходни възприятия и тук те си създават среда. Ние сме като едно семейство, една общност" – казва Венета Атанасова, която е професионален актьор и ръководи ученическото студио за театър "IUVENES" от 2007 г.

Венета Атанасова

Венета Атанасова пред Радио България

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

"Първото, с което посрещам всички нови членове на трупата е, че тук не е училище, не се пишат оценки, тук всеки идва, за да намери нещо, което ще му напълни душата. Но най-важната оценка, според мен, я поставя публиката и самите деца. В групата ни има приемственост, има младежи, които много отдавна са завършили, но не искат да си тръгват. Самият факт, че дори завършилите училище продължават да искат да идват и не се отказват от трупата е показателен за нуждата от този театър в живота на нашите млади хора. Вмъквам ги в нови постановки, където образите позволяват да има и по-големи на възраст персонажи. Така те предават своя опит на новите членове. Аз много държа в трупата да има приятелски отношения, не допускам конфликти. Винаги говоря с тях като със зрели, големи хора."

Аксения Панчева е с отличен успех в Националната финансово-стопанска гимназия в София. Със същия успех и отдаденост тя посещава и театралното студио. По думите на момичето, човек не трябва само да учи или да работи, а трябва да се занимава поне с един вид изкуство, за да има по-различна перспектива на мисленето си за живота:

Мнението на Аксения Панчева

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

"По театъра ме запали моята баба, като цяло в моето семейство много се отделя внимание на изкуството. Не е нужно да се вписваш в някакви обществени норми и да си част от стадото. Трябва сам да имаш изграден вкус и стил. Аз се опитвам да бъда различна от моите връсници и заниманията с театър ми помага в това. Когато играем различни роли, това ми помага с различните хора да комуникирам по различен начин. С хората в училище отношенията се едни, но с хората в театралното студио сме в различни взаимовръзки и това ме обогатява, влизам в повече роли и така се адаптирам според средата. Театъра е магически свят, колкото и да звучи клиширано, идвайки в театралното студио и влизайки в ролите, ние се отърсваме от проблемите, забравяме за нашите чисто тийнейджърски проблеми. Чрез театъра, ние живеем един по-вълнуващ и по-истински живот."

В момента трупата, ръководена от Венета Атанасова се готви да постави на сцената спектакъл по мотиви от Омировата "Илиада". На учениците се налага да се превъплъщават в гръцки богове и атлети от митологията. Седемнайсетгодишният Денис от 31-ва езикова гимназия в София влиза в образа на двама от главните герои:

Мнението на Денис

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

"Като цяло ми харесва да се занимавам с театър, в тази среда можеш да покажеш себе си. Освен това много ми харесва да се превъплъщавам и да си въобразявам, че съм като Ахил, или като Агамемнон. За мен това е начин да си намериш мястото в живота. Бих искал и след училище да продължа с театъра, но заради трудностите при кандидатстването, а и конкуренцията след това, мисля, че няма да избера тази професия. Сега в постановката за Троянската война най-важното, за да влезеш в роля е да се почувстваш като твоя герой – какво мисли, как се облича, да си представиш, че все едно живееш на планината Олимп. Помагат ми и филми като "Троя", "300 спартанци”. Но трябва и да се чете произведението на Омир, все пак театърът ни дава и много обща култура."

Mартин също е на 17 години. Той е възпитаник на едно от неделните български училища в Испания, но семейството му е решило да се върне в България по време на пандемията през 2022 г. "Харесвам всички хора в театралната студия, заради тях съм тук" – споделя ни Мартин и продължава:

Мнението на Мартин

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

"Пълно удоволствие ми е да идвам, а и тук съм себе си, мога да се представя такъв, какъвто съм, да изразявам емоции. Затова искам да се занимавам и занапред с театър. Искам да стана добър актьор, даже това ми е детската мечта и когато се върнах в България, дълго време не намирах къде мога да продължа да се занимавам с театър. Много обичам да танцувам народни танци. На тях ни учеха в българското училище в Испания, но като се върнах тук за съжаление виждам, че в българското училище народни танци не се научават – това ми липсва."