За седма поредна година Фестивалът на българската книга в Брюксел среща популярни български писатели с нашите сънародници в Белгия. На 14 и 15 юни гостите на събитието могат да разговарят с утвърдени автори като Виктория Бешлийска, Теодора Димова, Любен Дилов - син, Виолета Радкова и Момчил Миланов. В програмата са включени и писатели, които работят на границата между литературата и други изкуства – това са Димитър Коцев - Шошо и Мария Касимова - Моасе. Освен литературните срещи тази година фестивалът предлага и изложба с 24 корици на български книги, дело на илюстраторката Люба Халева. Организатор на събитието е Българската културна асоциация в Белгия. 

"Ние всяка година се опитваме да надграждаме и да предлагаме на хората нови и нови неща. Брюксел е Домът на българската литература в Белгия. Доволна съм, че мога да предложа на тези хора едно място, където да се чувстват добре, а на българите живеещи по тези ширини – дом, където могат да се видят с българските автори и издатели. Надявам се всички да сме доволни и след изданието да си кажем: "До нови срещи! "... Фестивалът е за българите живеещи в чужбина. Българската общност има нужда да се срещне с издателите, с авторите и да поговори за литература. Тук стават едни страхотни запознанства между хората. Освен това авторът, когато напише една книга и се срещне със своите читатели, те вече имат друг поглед върху книгата. Те откриват по друг начин написаното", казва Таня Станева.

Българската култура е навсякъде, където има българи, казва издателката Невена Дишлиева - Кръстева, която е съорганизатор на Фестивала на българската книга в Брюксел.

"От скромния ми издателски опит мога да кажа, че срещите ми с български читатели из цяла Европа са може би най-зареждащите. Сякаш хората, които живеят извън България имат по-голяма потребност от това да преживяват литература на родния си език. Това наистина е един празник. Хората се събират като на сборище, където всички различия се забравят. Хората са обединени от идеята, че е хубаво да се правят неща на родния език. Много е вдъхновяващо да се види тази радост и светлина в погледите...За мен срещата с хора, които живеят и културата им се формира в друга среда, е много интересна. За тях идеалистично погледнато, е връзка с родното. Не че Белгия е кой знае колко далече от България, всеки може да се прибере, особено в днешно време, но това съвместяване тук, в сърцето на Брюксел, много по-различно звучи", споделя Невена Дишлиева - Кръстева.

С всяка следваща година Фестивалът на българската книга става все по-мащабен и по-влиятелен, споделя впечатления писателката Мария Касимова - Моасе, която е натрупала опит, защото за трета поредна година участва в литературните срещи с българската общност в Белгия.

"Аз съм изумена как този фестивал се прави от едни запалени хора, които преди това не са имали какъвто и да е опит в организирането на подобни събития. Това е изключителна възрожденска работа. Това е нещо, което продължава да се случва все по - добре. И ние се чувстваме европейски представени като автори, като хора, които имаме срещи с българската публика извън България. Това е много важно, защото особено в обединена Европа, особено в този голям обединен свят, в който ние днес живеем, е много хубаво да осъзнаваме, че културата не може да бъде регионална. Тя може да се създава регионално, но това е култура и литература, която минава локалните граници. Като нормални и съвременни хора ние сме навсякъде, но въпреки това имаме нужда от собствената си литература и собствения си език. И ето такива форуми създават такава възможност за срещи. Те ни поддържат, създават ни чувство за общност. Ние не само представяме своите произведения пред българите в чужбина, но ние се виждаме помежду си. Това е място, където ние като творци можем да говорим, да правим общи неща, общи идеи, които да осъществяваме. Аз съм безкрайно благодарна на този фестивал, защото мисля, че това е най - добрият литературен фестивал, който се организира извън България", казва в заключение писателката Мария Касимова - Моасе.

снимки: Фейсбук/Българска културна асоциация в Белгия, Даниела Големинова