
Клавирният цикъл "Класично и романтично" е създаден през 1931-ва в Берлин, където Владигеров е завършил Висшето държавно училище по музика и Академията по изкуствата с пиано и композиция. В столицата на Германия той създава няколко първи образци на определени жанрове в българската музика: клавирно трио, вокален цикъл, концерт за цигулка и оркестър. Както и емблематичната Българска рапсодия "Вардар". От 1920 до 1932 година Владигеров работи в берлинския Deutsches Theater по покана на легендарния режисьор Макс Райнхард и пише музика за внушителен брой театрални постановки, сред които "Много шум за нищо", "Венецианският търговец" и "Дванайсета нощ" на Шекспир, "Сънна игра" на Стриндберг, "Цезар и Клеопатра" на Шоу, "Тебеширеният кръг" на Клабунд. Работи и за други театри като Grosse Schauspielhaus, Kammerspiele и Komödie в Берлин и Theater in der Josefstadt във Виена.

В разгара на експерименти и авангардни идеи във всички изкуства, германският културен живот е повече от интензивен. Владигеров общува с най-ярките личности от интелектуалния елит: Рихард Щраус, Стефан Цвайг, Томас Ман, Хуго фон Хофманстал. Талантът му искри, музиката, която създава за театъра и извън него, е високо ценена, формират се уникалният му стил и естетика. Част от театралната музика влиза в състава на други произведения. В "Класично и романтично" също присъстват театрални епизоди. Първоначално клавирният цикъл се състои от шест пиеси: три в неокласически стил ("Ригодон", "Сарабанда" и "Менует" са традиционни танцови части в инструменталната сюита от епохата на барока) и три – в романтичен ("Северна песен", "Страница от албум" и "Малък марш"). "Ригодон" е от музиката към "Много шум за нищо" на Шекспир, "Сарабанда" и "Менует" – от "Пантомима", поръчана от Райнхард на Хуго фон Хофманстал и Владигеров за постановка в САЩ, която остава незавършена.
Един от най-известните записи на оркестровата версия е този на сина на Панчо Владигеров – именития диригент и композитор Александър Владигеров, с оркестъра на Българското национално радио от средата на 80-те години на ХХ век. И въпреки че Александър Владигеров е безспорният еталонен интерпретатор на творчеството на великия си баща, в рубриката, посветена на образците на българската музикална култура, избираме по-ново, по-модерно, съзвучно със съвремието изпълнение. То отново е на Радиооркестъра, но от 13 март 2009 г. Звучало е в зала "България" под палката на Емил Табаков точно на 110-тата годишнина от рождението на големия български композитор и е включено в престижния албум Tune In – The Music Of Europe, издаден от Полското национално радио (Polskie Radio) със съдействието на Европейския съюз за радио и телевизия (EBU).


"Всеки човек вярва различно в Бог. В силата, която наричаме Бог" – казва в интервю за вестник "Труд" през 2017 г. Янка Рупкина – един от символите на българската музикална култура. И откровено споделя: "Аз вярвам. Всеки трябва да вярва в нещо. Дали..
Популяризирането и стойностната интерпретация на българската народна музика отдавна е мисия на Нели Андреева – певица, диригент и педагог. Тя е позната и от участието си в редица формации, сред които и основания от нея хор "Нуша". Най-новият албум на..
На 16 ноември 2025 г. в 19.30 ч. в католическата катедрала "Св. Йосиф" в София ще се проведе бароков концерт, посветен на празника на покровителката на църковната музика – римската мъченица св. Цецилия. Концертът "Cantantibus organis" е част от..
"Такъв е животът" – под това мото ще премине концертът на 19 ноември, в който композиторът Стефан Димитров събира на една сцена легендарни имена като..