На 2 юли отбелязваме празника Полагане честната дреха на Пресвета Богородица във Влахерна.
По време на царуването на византийския император Лъв Велики (457 – 474 г.) в Цариград живеели двама братя сенатори – Галвий и Кандид. Двамата предприели, с разрешение на владетеля, пътуване из Палестина, за да се поклонят на светите места. Отишли и в Назарет да видят къщата, в която св. Дева Мария получила архангелското благовестие, че ще стане майка на Сина Божий – Спасителя на човешкия род.
По Божие внушение, те влезли в дома на една девица – благочестива еврейка, която пазела в тайна стаичка дрехата на св. Богородица. От светинята мнозина получавали изцеление от разни болести и недъзи. Двамата братя почувствали благодатта и поискали да узнаят на какво се дължи особеното чувство, което ги изпълвало.
Девицата им разказала, че получила дрехата на св. Богородица по наследство от своя сродница, която я пазела като предсмъртно завещание от св. Богородица. Дрехата била предавана от девица на девица, но сега в рода вече нямало на коя друга да бъде предадена, а благочестивата пазителка на светинята била в напреднала възраст.
Дрехата била поставена в ракла, около която имало запалени лампади и благоуханни аромати. Двамата братя паднали на колене и се молили цяла нощ пред нея, обхванати от една мисъл – как да се сдобие столицата с това многоценно благодатно съкровище. Взели размерите на ковчежето, като обърнали внимание и на дървото, от което било направено. На заранта заминали за Йерусалим, като казали, че пак ще дойдат, преди да си заминат обратно.
В Йерусалим поръчали да им се приготви ракла, по размери и вид като онази в Назарет. Поръчали златотъкана покривка и когато всичко било готово, се върнали в Назарет. Пак се молили пред ковчега. Проливали молитвени сълзи и молили св. Богородица да им позволи да отнесат дрехата със себе си в Цариград.
В полунощ, когато всички спели, братята изнесли ковчежето в колесницата си. На негово място поставили новата ракла със златотъканата покривка и останали да се молят до заранта. На сутринта те благодарили за приема, обдарили бедните с щедра милостиня и възрадвани си заминали.
В Цариград, като видели, че не могат да укрият това съкровище, което било източник на благодатни изцеления, братята съобщили за него на императора и на патриарха Генадий Цариградски, които зарадвани отишли у дома им.
С благоговение и всенародно шествие дрехата била пренесена в църквата "Св. Богородица" във Влахерна, на брега на морето. Поставили я в специална ракла, украсена със злато, сребро и скъпоценни камъни.
Това станало на 2 юли 458 година.
Рубриката "Църковен календар" се осъществява от екип на Радио България със съдействието на Александра Карамихалева, главен редактор на "Църковен вестник".
На 1 юли празнуваме Възвръщане честните мощи на преп. Йоан Рилски чудотворец от Търново в Рилския манастир и светите безсребреници Козма и Дамян от Рим. Великият светец и покровител на българския народ – преподобни Йоан Рилски..
На 30 юни отбелязваме празника Събор на светите дванадесет апостоли, т.е. пратеници. Съществуват данни за отбелязването на празника от дълбока древност, а император Константин Велики (274 – 337) построил в Цариград храм на името на..
На днешния 29 юни Църквата е постановила да се чества едновременно паметта на великите апостоли Петър и Павел, които тя нарича първовърховни първопрестолници и вселенски учители . Двамата апостоли много се потрудили за разпространение..
Макар да е известен най-вече като един от най-близките съратници на Васил Левски и отдаден борец за национално освобождение, отец Матей..
На 3 юли възпоменаваме свети мъченик Иакинт и свети Анатолий, патриарх Константинополски. Светият мъченик Иакинт бил таен християнин и..
Първата годишнина от интронизацията на българския патриарх Даниил беше отбелязана днес в Рилския манастир. Стотици вярващи, духовници и официални лица..