На 2 юли отбелязваме празника Полагане честната дреха на Пресвета Богородица във Влахерна.
По време на царуването на византийския император Лъв Велики (457 – 474 г.) в Цариград живеели двама братя сенатори – Галвий и Кандид. Двамата предприели, с разрешение на владетеля, пътуване из Палестина, за да се поклонят на светите места. Отишли и в Назарет да видят къщата, в която св. Дева Мария получила архангелското благовестие, че ще стане майка на Сина Божий – Спасителя на човешкия род.
По Божие внушение те влезли в дома на една девица – благочестива еврейка, която пазела в тайна стаичка дрехата на св. Богородица. От светинята мнозина получавали изцеление от разни болести и недъзи. Двамата братя почувствали благодатта и поискали да узнаят на какво се дължи особеното чувство, което ги изпълвало.
Девицата им разказала, че получила дрехата на св. Богородица по наследство от своя сродница, която я пазела като предсмъртно завещание от св. Богородица. Дрехата била предавана от девица на девица, но сега в рода вече нямало на коя друга да бъде предадена, а благочестивата пазителка на светинята била в напреднала възраст.
Дрехата била поставена в ракла, около която имало запалени лампади и благоуханни аромати. Двамата братя паднали на колене и се молили цяла нощ пред нея, обхванати от една мисъл – как да се сдобие столицата с това многоценно благодатно съкровище. Взели размерите на ковчежето, като обърнали внимание и на дървото, от което било направено. На заранта заминали за Йерусалим, като казали, че пак ще дойдат, преди да си заминат обратно.
В Йерусалим поръчали да им се приготви ракла, по размери и вид като онази в Назарет. Поръчали златотъкана покривка и когато всичко било готово, се върнали в Назарет. Пак се молили пред ковчега. Проливали молитвени сълзи и молили св. Богородица да им позволи да отнесат дрехата със себе си в Цариград.
В полунощ, когато всички спели, братята изнесли ковчежето в колесницата си. На негово място поставили новата ракла със златотъканата покривка и останали да се молят до заранта. На сутринта те благодарили за приема, обдарили бедните с щедра милостиня и възрадвани си заминали.
В Цариград, като видели, че не могат да укрият това съкровище, което било източник на благодатни изцеления, братята съобщили за него на императора и на патриарха Генадий Цариградски, които зарадвани отишли у дома им.
С благоговение и всенародно шествие дрехата била пренесена в църквата "Св. Богородица" във Влахерна, на брега на морето. Поставили я в специална ракла, украсена със злато, сребро и скъпоценни камъни.
Това станало на 2 юли 458 година.
Рубриката "Църковен календар" се осъществява от екип на Радио България със съдействието на Александра Карамихалева, главен редактор на "Църковен вестник".
На 3 отомври възпоменаваме паметта на свети свещеномъченик Дионисий Ареопагит и на преподобни Йоан Хозевит. Свети Дионисий Ареопагит е един от 70-те Христови апостоли и верен съработник на св. апостол Павел на духовната нива. Прозвището му..
Това лято археолозите отново вдъхнаха живот на легендите, вплетени в скалите на Калиакра . Сред руините на някогашната величествена крепост над Черно море, бяха разкрити над 400 находки, които хвърлят нова светлина върху богатата ѝ история ...
На 2 октомври православната църква почита свети свещеномъченик Киприан и света мъченица Юстина, както и свети Андрей, юродив заради Христа. През III век, по време на управлението на римския император Деций, в Антиохия живял езически мъдрец и..
На 10 октомври възпоменаваме паметта на светите 26 Зографски преподобномъченици и светите мъченици Евлампий и Евлампия, както и преподобни Теофил..
На 11 октомври Църквата възпоменава свети апостол и дякон Филип и преподобни Теофан Начертаний, еп. Никейски. Свети апостол Филип, е един от..
Най-новото археологическо откритие в ранноисторическия каменен комплекс Перперикон в Източните Родопи ще бъде представено днес, съобщи за БТА..